Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на "Ликристиа" ООД гр. С. срещу решение от 28.09.2009 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 1719/2009 г., с което е отхвърлено оспорването на заповед № ОЗ-571/20.02.2009 г. на директора на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, за отнемане на издадения на дружеството лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 820/22.05.2006 г. за охрана на имуществото на физически или юридически лица за територията на цялата страна. Подробни съображения се излагат в жалбата.
Представителят на ответника представя писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на съдебното решение.
Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 19.10.2009 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 06.10.2009 г. Разгледана по същество е неоснователна.
При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Оспорената пред съда заповед за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност е издадена въз основа на извършена проверка на 10.02.2009 г. при която е установено, че дружеството жалбоподател притежава лиценз за охрана на имуществото на физически или юридически лица, а е извършвало охрана на ценни пратки и товари, дейност по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД, без да има лиценз за този вид охранителна дейност. Сключен е договор с "А. М." АД на 27.09.2005 г. за периодично събиране от обектите на възложителя на парични суми, както и пренасянето и доставянето им в офиса на възложителя, плюс придружаване до банка по заявка, последствие прекратен с анекс, считано от 1.12.2008 г., касаещ охрана на ценни пратки и товари, за каквато дейност жалбоподателят няма лиценз. Установена е хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 1, б."в" от ЗЧОД,...