П. В. Н. е подал касационна жалба срещу решението от 02.10. 2008 г. по адм. дело №123/2008 г. по описа на Административния съд - Габрово, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед №379/01.04.2008 г. на директора на Областна дирекция " Полиция"- Габрово за налагане на забрана за напускане на страната. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт.

Директорът на Облистна дирекция " Полиция" - Габрово не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради противоречие с материалноправната норма на чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Административният съд е установил, че на 01.04.2008 г. началникът на група "Български документи за самоличност" при Областна дирекция "Полиция" - Габрово предложил на директора на дирекцията да наложи временно ограничение за издаване на паспорт на П. В. Н. по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност .

Със заповед №379/01.04.2008 г., на основание чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност, директорът на Областна дирекция "Полиция" - Габрово наложил на П. В. Н. забрана за напускане на страната поради осъждането му по НОХД № 540/2007 г. по описа на Районен съд - Габрово с присъда от 09.10.2007 г., влязла в сила на 29.01.2008 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, на пробация за срок от 6 месеца.

От правна страна съдът приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпопоредби. При наличието на осъждане на лицето, за което не е настъпила...