Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Началника на Митнически пункт „Варна запад” при М. В., подадена чрез процесуалния представител В. К., срещу решение № 2338/17.10.2011г., постановено по адм. дело № 1370/11г. по описа на Административен съд /АС/ – Варна.
В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на АС Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на „Девненски захарен завод”-ЕАД гр. Д..
Ответника по касационната жалба- „Девненски захарен завод”-ЕАД гр. Д., чрез своя процесуален представител адв.. М., взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението си Административен съд – Варна е отменил Решение 9300-128-1 от 30.03.2011 година към ЕАД № 10BG002002H0038530/20.05.2010 година на Началника на Митнически пункт „Варна запад”, с което са определени държавни вземания за мито, ДДС и лихви върху ДДС в размер на 321, 44лв. Не е спорно, че относно държавните вземания –мито /651 881, 64лв. и ДДС / 524 106, 34лв. е издадено предходно решение 9300-128 от 16.02.2011г. към ЕАД № 10BG002002H0038530/20.05.2010г., в което като е определен размера на държавните вземания – мито и ДДС в същия размер е определен ДДС за доплащане в размер на 3632, 03лв. Разглежданото решение от АС Варна, обжалвано по адм. дело №1370/11г., има за самостоятелен предмет само и единствено определяне на размера на дължима лихва върху ДДС в размер на 321, 44лв. Този извод произтича и от разпоредбите на чл. 832-834 ППЗМ, според които на последващо вземане под отчет подлежат само задължения, които към този момент не са били взети под отчет, или са взети под отчет в по-нисък размер. В процесния случай единственото ново задължение, което е определено и взето под отчет с процесното решение е „лихви ДДС -321, 44лв.”
Съдът е описал подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен акт. Фактите по делото не са спорни.
Съдът е приел, че решението е незаконосъобразно, тъй като не съдържа мотиви, описание на фактическата обстановка, начин за определяне на размера на задължението като период и главница, върху която е начислено. Съдът е приел, че е нарушено правото на защита на адресата и не може да се провери по същество законосъобразността на акта, тъй като от съществено значение е началния момент на определяне на лихвата, както и размера на главницата, върху който е начислен, предвид нормативното изискване и задължителната практиката на СЕО за начисляване на лихва за забава върху несъбрани митни сборове само след изтичане на срока за доброволно плащане на тези сборове.
Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно.
На първо място не е налице касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са били налице основания за спиране на съдебното производството пред АС Варна до приключване на съдебното производство по оспорване на решението на Началника на МП „Варна-запад” за допълнително начисляване на ДДС в размер на 3632, 03лв. В обжалваното решение не е отразено, че лихвата е върху тази главница, поради което не може да се направи обоснован извод за преюдициалност на производството по оспорване на главница спрямо производство по оспорване на акцесорно задължение за лихва. Освен това отмененото от АС Варна решение на началника на МП „Варна-запад” страда от неотстраними пороци, представляващи собствени основания за отмяната му, без разглеждане на спора по същество, а оттам изхода на спора за главницата върху която е начислена лихвата, се явява ирелевантен за настоящия.
В тази връзка се явява неоснователно и касационното оплакване за допусната незаконосъобразност от АС Варна. Съдът обосновано е съобразил, че атакуваното пред него решение не съдържа мотиви, фактически основания за издаването му конкретно относно размера на главницата, върху която е начислена лихвата и периода, за който е начислена същата. Такива обстоятелства не са изложени в самото решение. Такива обстоятелства не са изложени и в актовете, на чието основание е издадено решението – докладна записка вх.№4424-1483/10/07.02.2011г. на отдел „Последващ контрол” при М. В. и решение вх.№9300-128/16.02.2011г. Не се съдържат и в доклад №9/03.01.2011г., към който препраща докладната записка. Относно наличието на софтуерен проблем на системата БИМИС, посочен като основание за издаване на процесното решение, не се сочат каквито и да било доказателства по делото.
Предвид липсата на мотиви, от които да може да се направи обоснова предположение за размера на дължимата главница, падежа на задължението и датата на извършени плащания по него, е невъзможно извършването на проверка за законосъобразността на начислените с оспореното решение лихви. Правилно съдът е заключил, че издаденото решение не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради непосочването на фактическите обстоятелства относно падежа на задълженията и техния размер, както и евентуалното им плащане. Непосочването на фактите, въз основа на които е определено задължението нарушава правото на защита на жалбоподателя в производството по издаване и обжалване на посочения акт, поради което се явява неотстраним порок и съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на постановения акт.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Ответното по касация дружество претендира заплащане на разноски, но не е представило доказателства за направени такива в настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Не се дължи претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът е представляван в касационната инстанция само от адвокат.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2338/17.10.2011г., постановено по адм. дело №1370/11г. по описа на Административен съд - гр. В., първо отделение, трети състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ С. П. С.П.