Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Ж. от гр. С. З., против Решение № 165/19.10.2012 г., постановено по а. д. № 155/2012 г. по описа на Административен съд С. З. (АССтЗ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на АССтЗ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Желев против Заповед рег. № 118/23.04.2012 г. на началника на 02 Районно управление „Полиция”, С. З. (РУП) с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е било наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 9 месеца.

Недоволен от решението, Желев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че то е неправилно. Излага касационни доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се обяви обжалваната заповед на началника на 02 РУП за незаконосъобразна.

Ответната страна – началникът на 02 РУП, не взема становище по жалбата.

Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССтЗ. Спорният момент се явява единствено този, имал ли е право дисциплинарно наказващият орган, при наличието на образувано и водено против Желев досъдебно производство, да установява извършването на дисциплинарно нарушение и едва тогава да налага или не дисциплинарно наказание. Според касатора, съдът е бил длъжен да изчака произнасянето на наказателния съд по въпроса дали едно деяние е престъпление или не и дали това престъпление е доказано.

При правилно...