Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на М. С. Б. от гр. М. против решение № 169 от 28.09.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 85/2009 г., с което е прието за установено, че спрямо жалбоподателката не е била извършена дискриминация под каквато и да е форма, включително и чрез тормоз

по признак „увреждане” при упражняване правото на труд, от страна на директора на РЗОК С. В. М., в качеството му на представляващ ЮЛ работодател, поради което жалбата пред комисията е оставена без уважение.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Иска се отмяната му.

Ответникът КЗД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Заинтересованата страна С. В. М. също поддържа становище за неоснователност на жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния орган е образувано по жалба на М. Б., съдържаща твърдения за дискриминационно спрямо нея отношение на работното й място като заемаща длъжността главен инспектор финансов контрол в РЗОК Монтана. Счита, че откритото й преди седем години заболяване "шизофрения" не й е пречело да изпълнява служебните си задължения, поради което не се е налагало да бъде отнет служебният й пропуск, да бъде отстранена от работа с компютър, преместена в самостоятелно помещение и принудена да излезе в отпуск за лечение.

За да постанови оспореното решение, КЗД е приела...