Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. И. срещу решение от 30.09.2010г., постановено от Административен съд Монтана – ІІ състав по адм. д.№ 303/2010г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът – кмета на община М., не взема становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна – Е. А. Б., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 552 от 02.03.2010г. на кмета на община М., с която е възстановено право на собственост на наследници на А. К. Т. по отношение на новообразувани имоти № 22.71 с площ от 1376, 80кв. м. и № 22.73 с площ от 3720, 20кв. м., находящи се в м.”Парта”, землището на гр. М..

Съдът е отхвърли като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта за възстановяване на право на собственост по отношение на двата имота е съобразено с отреждането, предвидено с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Съдът е извел правния си извод след преценка на събраните по делото доказателства, в това число и със заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Съдът е преценил, че възраженията на жалбоподателката по отношение на трасиране на границите на възстановените имоти, както и по отношение на тяхната площ са били относими в производство по оспорване на плана на новообразуваните имоти. След влизането му в сила тези възражения не могат да се разглеждат в производство по оспорване на заповед, издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания.

Оспорената заповед е издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тези разпоредби възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че в това производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот, с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. По делото безспорно е установено, че касационния жалбоподател не е оспорил заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти, поради което по отношение на предвиденото отреждане за наследници на А. К. Т. той е влязъл в сила. Неоснователно се поддържа от касационния жалбоподател, че плана е бил оспорен с подаване на възражение относно отреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ писмени възражения се подават срещу приет план, но не одобрен план и се разглеждат по реда на чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Плана на новообразуваните имоти се обжалва по съдебен ред след одобряването му със заповед на областния управител, за което по делото няма данни. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с оспорената заповед приключва реституцията на земеделски земи, включени в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тя съдържа описанието на имота по местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице пълно съответствие с възстановеното право и отреждането, предвидено с плана на новообразуваните имоти.

Основните доводи на касационния жалбоподател, развити в това производство и в производството пред административния съд касаят несъответствие между площта на признатите за възстановяване земеделски земи и реално възстановеното право, съобразно оспорената заповед. Посочените възражения са неотносими към обжалваната заповед. Същите биха били относими в едно производство по оспорване на заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти, по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и в настоящото.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е събрал всички относими доказателства и след прецизната им преценка е стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Съдът не е длъжен да допуска и събира доказателства, които не са относими към правния спор. С оглед ограничения обхват на контрола, който съдът осъществява при оспорване на заповед, издадена на основание §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е имал задължение да допусне всички сочени от оспорващата страна доказателства.

По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основания чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 30.09.2010г., постановено от Административен съд Монтана – ІІ състав по адм. д.№ 303/2010г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Г. Г. Т.Х.