Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалби на министъра на образованието, младежта и науката (МОМН) и на Националния осигурителен институт (НОИ), подадени чрез процесуалните им представители по делото, срещу решение № 156 от 15.09.2009 г., постановено по преписка № 17/2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. В жалбите се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител – юрк.. Г., оспорва жалбите и моли за отхвърлянето им като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересуваната страна Д. И. С. от гр. С., чрез пълномощника си по делото, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за оставяне на жалбите срещу него без уважение. Прави искане за присъждане на разноски.

Заинтересуваната страна - Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител изразява в депозирани писмени бележки становище за неправилност и необоснованост на оспорения акт, който счита, че следва да бъде отменен.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбите са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Производството пред КЗД е образувано по жалба на Д. И. С., в която се твърди, че е подала молба до Министерство на образованието и науката с искане, въз основа на служебна бележка изх. № УДГ – 763/15.09.1992 г. на МОН, да й бъде издаден документ, удостоверяващ, че стажът й като преподавател в База за подготовка на чуждестранни кадри (БПЧК) – гр. С., кв. Кремиковци, се признава за учителски такъв, за да й послужи пред НОИ за прилагане на предвидения в закона по-благоприятен режим на пенсиониране. Стоянова сочи, че полученият от министерството отговор по горепосоченото искане представлява по същество отказ да й бъде признат от МОН като учителски стажът в БПЧК, като счита неиздаването на искания документ за дискриминация спрямо нея и преподавателите в БПЧК, осъществена при упражняване правото на труд на признак "лично положение".

По жалбата е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55, и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт.

След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е постановила процесното решение, с което е приела за установено на основание чл. 65 ЗЗДискр., че с отказа на Министерство на образованието и науката за издаване на документ, удостоверяващ съдържанието на оригиналната Служебна бележка – изх. № УДГ – 763/15.09.1992 г., в която е отразено, че трудовият стаж в БПЧК – кв. Кремиковци на жалбоподателката се признава за "учителски" и неоказването на съдействие за установяване на действителната фактическа обстановка от страна на Министерството на труда и социалната политика са създадени пречки пред жалбоподателката за получаване на професионална пенсия, поради което действията на двете министерства следва да бъдат квалифицирани като нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., довело до пряка дискриминация – по-неблагоприятно третиране на Д. И. С. "при упражняване правото на труд" по признак "лично положение". За предотвратяване и преустановяване на дискриминацията "при упражняване правото на труд" при прилагането на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., със същото решение КЗД е дала задължително предписание на министъра на образованието и науката, министъра на труда и социалната политика и управителя на НОИ да извършат в едномесечен срок допълнителна проверка и изясняване на всички факти за трудовия стаж на жалбоподателката и работещите в БПЧК – Кремиковци и да предприемат съответните мерки за постигането на действително равенство при оценката на осигурителния стаж на работилите там лица, а при необходимост и за промяна от министъра на образованието и науката и управителя на НОИ на списъка, издаван в съответствие с чл. 19, ал. 2 от НПОС.

За да постанови този резултат, Комисията е приела за установено от фактическа страна, че Д. С. е работила като преподавател по български език и литература в БПЧК – Кремиковци в периода 02.03.1981 г. – 01.07.1990 г., като е изпълнявала пълната норма от 648 часа годишно задължителна преподавателска дейност по посочения учебен предмет. Между страните не се спори, а и всички събрани по преписката доказателства сочат, че заеманата от Стоянова длъжност ("преподавател") в Базата попада в списъка по чл. 19, ал. 2 НПОС, както и че с оглед характера и естеството на положения труд, изискванията за назначаване (придобито висше образование по българска филология и педагогическа насоченост, учителска правоспособност), режимът на отпуските, организацията на учебната година, осъществяваното от МОН учебно-методическо и педагогическо ръководство, членството в СБУ и т. н., жалбоподателката е упражнявала учителска професия по време на работата си в БПЧК – Кремиковци към Комитета по труда и работната заплата при МС. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на приложения по делото Правилник за базите за подготовка на чуждестранните кадри при КТРЗ (чийто правоприемник е МТСП). Спорен между страните в административното производство е само въпросът за статута на заведението, в което е преподавала Стоянова и по-конкретно – редът по който същото е създадено, като ответните ведомства считат, че при всички случаи задължителна предпоставка да бъде признат трудовият стаж на преподавател за учителски е същият да е положен в учебно или възпитателно заведение, създадено по реда на Закона за народната просвета, позовавайки се на чл. 19, ал. 3 НПОС.

Към преписката е приложена служебна бележка изх. № УДГ – 763/15.09.1992 г., подписана от началника на Главно управление "Държавна училищна инспекция" при МОН, с която се удостоверява, че стажът на Д. С. в БПЧК – Кремиковци от 01.03.1981 г. до 30.06.1990 г. се признава за учителски. Видно от писмо на началника на Главно управление "Социално осигуряване", изх. № 224-00-42/01.12.1989 г., на СУСО и РУСО – гр. С. са дадени указания назначените като преподаватели по български език в Базите за подготовка на чуждестранни кадри в гр. С. и гр. С. да ползват правата по чл. 10, ал. 3 Закона за пенсиите отм. , свързани с учителския трудов стаж.

При така установената фактическа обстановка Комисията е извела заключение, че в съответствие с правилото на чл. 9 ЗЗДискр. относно доказателствената тежест в производството пред КЗД, жалбоподателката е доказала, че трудовият й стаж в БПЧК – Кремиковски е учителски, поради което неиздаването от страна на МОН на официален документ, удостоверяващ горепосоченото обстоятелство, се явява пречка за пенсионирането й по реда на § 5 от ПЗР на КСО и е довело до по-неблагоприятното й третиране в сравнение с останалите учители. Позовавайки се на Конвенция № 111 на МОТ относно дискриминацията в областта на труда и професиите, Комисията е квалифицирала поведението на МОН като нарушение на равенството в третирането в областта на труда въз основа на признака "лично положение", като е приела, че положеният от Стоянова труд в БПЧК характеризира нейния персоналитет. Счела е, че действията на МОН и МТСП сочат на нарушение на принципа на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. за равно възнаграждение на еднакъв или равностоен труд, като е посочила, че всички форми на професионални пенсии съставляват елемент от заплащането, свързано с упражняване правото на труд. Въз основа на анализ на ЗНП отм. и Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование на НРБ отм. , КЗД е преценила, че стажът на Д. С. в БПЧК съответства на изискванията на чл. 19 НПОС, поради което възраженията на ответниците в административното производство в обратния смисъл са неоснователни.

Във връзка с предотвратяване на дискриминация при прилагането на КСО и на чл. 19 НПОС, Комисията е навела извод, че макар да не е страна по процесното трудово правоотношение, НОИ в качеството си на администратор на професионална пенсионна система, на когото е възложено да изплаща обезщетения, представляващи заплащане, свързано с прилагане на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., е длъжен да спазва цитираната разпоредба и съобразно правомощията си да предприеме всички мерки за осигуряване спазването на принципа на равно третиране в това отношение. В този смисъл КЗД е наложила принудителна административна мярка на управителя на НОИ, на министъра на образованието и науката и на министъра на труда и социалната политика, насочена към постигане на действително равенство при оценката на осигурителния стаж на работилите в БПЧК – Кремиковци лица.

Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбите срещу решението на КЗД за основателни.

Извършената в изпълнение на чл. 168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При постановяването му по същество обаче административният орган е приложил неправилно материалноправните разпоредби и не е съобразил целта на закона.

Съгласно общата хипотеза на чл. 19, ал. 1, изр. 1 НПОС учителски трудов стаж е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. Според ал. 2 на същата подзаконова разпоредба, за учителски трудов стаж се счита и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Видно от нормата на чл. 19, ал. 3 НПОС учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност, съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.).

По делото е безспорно, че заеманата от Д. С. длъжност в БПЧК през периода 1981-1990 г. е включена в списъка по чл. 19, ал. 2 НПОС (т. 12 - "преподавател"). Не се спори и относно наличието по отношение на Стоянова на останалите кумулативни предпоставки на визираната специална хипотеза – изпълнение на изискванията за заемане на длъжността учител съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и на пълната норма за задължителна преподавателска работа. Систематичното тълкуване на първите три алинеи на чл. 19 НПОС налага изводът, че разпоредбата на ал. 2 е специална спрямо тази в ал. 1 и приравнява трудовият стаж на определени длъжности и при спазване на конкретно посочените в нормата условия на учителски трудов стаж, като в ал. 2 на чл. 19 НПОС не е поставено изрично изискване стажът да е положен в учебно или възпитателно заведение по смисъла на ал. 3 във вр. с ал. 1. В самата жалба на НОИ срещу решението на КЗД се твърди, че към момента на полагане на трудовия стаж на Д. С. в БПЧК - Кремиковци е действал Законът за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование на НРБ отм. , съгласно чиито разпоредби базите за подготовка на чуждестранни кадри също имат статут на учебни заведения. Следователно от гледна точка на нормативната уредба не е налице поставяне на преподавателите в БПЧК в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите учители. Дори да се приеме тезата, че в ал. 2 на чл. 19 НПОС имплицитно е заложено изискването заведенията, в които може да се придобие учителски стаж, да са изрично посочените в ал. 3, то преценката на правното естество на положения от Стоянова трудов стаж през периода 02.03.1981 г. – 30.06.1990 г. следва да бъде извършена от компетентния административен орган съобразно нормативните разпоредби, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение, т. к. е недопустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в много по-късни моменти, освен ако не им е придадено изрично обратно действие, каквото в случая не е налице. Спорът относно законосъобразността на прилагането на секторната правна уредба от съответните държавни органи обаче е следвало да бъде предмет на друго производство (а не на това по ЗЗДискр.), като е недопустимо решаването му в настоящото съдебно такова.

Приемайки, че МОН е извършило дискриминация по отношение на Д. С. чрез отказ да й издаде искания документ, Комисията неправилно е интерпретирала събрания в административното производство доказателствен материал. Видно от съдържанието на писмо изх. № 94ДД-1878/05.12.2006 г., в отговор на молбата на Стоянова за издаване на документ, с който да се удостовери пред НОИ, че стажът й в БПЧК – Кремиковци от 02.03.1981 г. – 30.06.1990 г. се признава от МОН за учителски, министърът на образованието и науката е цитирал нормативната уредба, относима към поставения от Стоянова въпрос, като е посочил, че не разполага с правомощия да дава тълкуване на разпоредби от подзаконов акт, приет от Министерския съвет (НПОС) и е указал в тази връзка компетентността на НОИ, позовавайки се на § 10 от ПЗР на Наредбата. Следователно процесното писмо, прието от КЗД като нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и дискриминационно третиране на Д. С., по никакъв начин не би могло да се квалифицира като отказ на МОН за признаване на учителския й стаж в БПЧК, както необосновано е заключила Комисията. Такъв не би и могъл да бъде постановен от страна на министъра на образованието и науката, т. к. с оглед нормативно определената му компетентност същият няма правомощия по признаване на трудовия стаж за учителски по смисъла на чл. 19 НПОС (в каквато насока са били и твърденията му пред КЗД), поради което вмененото му с атакуваното решение нарушение на забраната за дискриминация е в противоречие с материалния закон. След като министърът на образованието и науката не е компетентен да издаде официален документ за признаване на учителски трудов стаж, то обективно не е налице неравно третиране от негова страна спрямо сезиралата го с молба, по която не може да се произнесе, Д. С.. Наличието на служебна бележка, издадена на 15.09.1992 г. от началника на Главно управление "Държавна училищна инспекция" при МОН, удостоверяваща, че трудовият стаж на Д. С. в БПЧК – Кремиковци се признава за учителски, независимо дали е оспорена или не от ответниците в административното производство, не може да валидира изводите на КЗД и да обуслови постановеният от нея правен резултат, т. к. преценката за горепосоченото обстоятелство е от компетентността на органите на НОИ в съответното административно производство по КСО и подзаконовите нормативни актове към него, както правилно е била насочена Стоянова с процесния отговор на МОН.

С оглед установените факти, наличните по делото доказателства и обясненията на страните, съдът намира, че по същество се касае за спор по прилагане на материално право в областта на обществените отношения, свързани с условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при наличие на определени години учителски осигурителен стаж, определяне на размера и пенсията и добавките в тази връзка (§ 5 КСО), който спор неправилно е пренесен на плоскостта на антидискриминационното законодателство. В случая жалбоподателката пред КЗД е следвало да търси защита на претенциите си чрез оспорване по надлежния ред на законосъобразността на актовете на органите на НОИ, постановени във връзка с пенсионирането й (Виж: решение № 749 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. дело № 9393/2008 г.; решение № 3497 от 05.04.2007 г. на ВАС по адм. дело № 492/2007 г. и др.), което не е сторила според данните в преписката.

При липса на нарушение на принципа за недискриминация досежно описаните в жалбата на Д. С. обстоятелства, незаконосъобразна се явява и наложената от Комисията принудителна административна мярка (задължително предписание), произтичаща от установеното от КЗД нарушение на ЗЗДискр., каквото не е налице.

По изложените съображения съдът намира оспореното решение за незаконосъобразно в неговата цялост. Административният акт е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при липса на съответствие с преследваната от закона цел. Така констатираните пороци на акта налагат неговата отмяна на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 156 от 15.09.2009 г., постановено по преписка № 17/2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ П. Н.

В.А.