О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3799

гр.София, 30.07.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №3215 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

значителна загуба, която то не е желало и очаквало /виж и Решение № 1291 от 3.02.2009 год. на ВКС по гр. дело № 5477/2007 год., V г. о., Определение № 1133 от 17.9.2009 год. на ВКС по гр. дело № 970/2009 год., ІІІ г. о., ГК и Оределение № 495 от 28.05.2020 год. на ВКС по гр. дело № 458/2020 г., III г. о., ГК, както и Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част, Дял ІІ. Софи-Р, 2001, с. 494 – 496/. В разглеждания случай, освен на неравностойността на насрещните престации, жалбоподателката се позовава и на следните конкретно проявени групи обстоятелства: 1/ процесният договор за покупко-продажба бил сключен ден преди настъпването на падежа на два записи на заповед съответно за сумата от 28 100 лв. и от 52 000 лв. – год., по които поемател бил „В. Е. /чийто едноличен собственик на капитала и управител бил ответникът В. П./, а издател – ищцата; 2/ ищцата не желаела настъпването на правните последици на договора – нямала воля за продажба; 3/ записите на заповед били подписани от ищцата под въздействието на принуда от трето лице и без да са налице предшестващо каузално правоотношение и задължения на ищцата и 4/ уговорената продажна цена не била заплатена. 7 Актът е постановен на 30.07.2024 Въззивният съд е отчел, че имотът е продаден на цена в размер на 28 500 лв., която е почти равна на данъчната му оценка – 28 519.20 лв., след което е отрекъл значението на горепосочената съвкупност от обстоятелства за обосноваване на извод за неоправдано разместване на имуществени блага /като по този начин е обсъдил защитната теза на ищцата за нарушаване на установената в обществото етична норма да не се вреди другиму чрез използване на неравностойното му положение/, тъй като първите три групи от тях се съотнасят към други пороци на процесната сделка, водещи съответно до нищожност поради нарушаване на забраната за уговаряне на начин на удовлетворанение на кредитора, различен от установения в закона – чл. 152 ЗЗД, нищожност поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 ЗЗД и унищожаемост поради заплашване – чл. 30 ЗЗД /накърняването на добрите нрави, като основание за нищожност, обхваща тези пороци, които не са въздигнати в самостоятелно основание и при конкуренция на основанията се прилага специалното основание пред общото/, като наличието на тези именно пороци е било отречено със сила на пресъдено нещо спрямо страните по настоящото дело с влизането в сила на решението по гр. дело № 1245/2003 год. по описа на РС-Благоевград, а самото плащане на цената на вещта е извън фактическия състав на сделката, т. е. неплащането на продажната цена не рефлектира върху валидността на договора, а е основание за реализиране на договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 3 ЗЗД /виж Решение № 156 от 10.02.2021 год. на ВКС по гр. дело № 2451/2019 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 31 от 01.03.2018 год. на ВКС по гр. дело № 1532/2017 год., ІІ г. о., ГК, Решение № 6 от 31.01.2013 год. на ВКС по гр. дело № 470/2012 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 884 от 02.12.2009 год. на ВКС по гр. дело № 2799/2008 год., ІІІ г. о., ГК/. Така, независимо от това какъв е точно размерът на пазарната цена на имота и при неустановяване на релевантни обстоятелства, от значение за преценката дали процесния договор е довел до нарушаване на установената етична норма да не вреди другиму чрез използване на неравностойното му положение и/или положението му на зависимост, въззивният съд е изключил основанието по чл. 26, ал. 1, прездл. 3 ЗЗД, тъй като волеизявленията на страните са в рамките на свободата на договаряне. Приетото не е в отклонение, а в съответствие с установената съдебна практика. Доколкото тази практика дава отговор на поставените въпроси по т. 4 и 5 от изложението, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, то не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че за основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК законът не изисква повдигнат правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен. Жалбоподателят обаче трябва да обоснове очевидната неправилност, т. е. да изложи конкретни доводи в какво се изразява допуснатото тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон и/или кои правила на формалната логика е нарушил въззивният съд. Заявеното от жалбоподателката, но необосновано основание „очевидна неправилност“, осуетява правото на защита на 8 Актът е постановен на 30.07.2024 ответната страна и изключва възможността обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 17.01.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2302/2022 год., по описа на САС, 12-ти граждански състав, в обжалваната му част. Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: