гр. София, 25 май 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

ПАВЛИНА ПАНОВА

при секретар

ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА

и в присъствието на прокурора

АНТОНИ ЛАКОВ

изслуша докладваното от съдията

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

н. д. № 1554/2011г.

Производството е образувано по искане на осъдения К. за възобновяване на нохд №252/2010г., по описа на Районен съд /РС/ - Костинброд и за отмяна на постановеното по реда на чл. 384 от НПК определение от 17.02.2011г., с което е одобрено постигнатото между страните споразумение и прекратено наказателното производство.

В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати „груби” нарушения при реализираната от съда процесуална дейност. Излагат се съображения за несъблюдаване на установения в Глава

двадесет и девета

на НПК нормативен регламент за провеждане на диференцираната процедура –

решаване на делото със споразумение,

обективирано в непредоставяне на материалите по делото на упълномощения адвокат, в лишаване на конституираните процесуални субекти от възможността да изразят становища в открито заседание и в незаконност на съдебния състав, участвал при подписване на акта, отразяващ волята на прокурора, на подсъдимия и на неговия защитник.

Поставя се акцент на проявената при сключване на споразумението и тангираща с престъпно поведение недобросъвестност на представителя на обвинителната власт и на първостепенния съд, демонстрирана чрез въвеждане в заблуждение на К. К., с упражнена спрямо него принуда и в поемане на гаранции, че при групиране на наложената на подсъдимото лице санкция с предходните му осъждания, той няма да търпи ефективно наказание -

лишаване от свобода

.

В съдебно заседание на 12.05.2011г. осъденият К. К., редовно призован не се явява пред настоящия съд и се представлява от договорен защитник, който поддържа искането за възобновяване.

Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице.

Върховният касационен съд, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение №43 от 17.02.2011г., по нохд №252/2010г., Костинбродски РС, на основание чл. 384, вр. чл. 381 от НПК, е одобрил постигнатото между представител на Районна прокуратура-Костинброд и упълномощения защитник на К. К. писмено споразумение, по силата на което осъденият се признава за виновен в извършено през периода от 24.11.2008г. до 11.12.2008г., в [населено място] продължавано престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК са индивидуализирани санкционните последици, подлежащи на изпълнение -

лишаване от свобода

за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален

строг

режим.

Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка, поради законовата уредба, установяваща неговата необжалваемост и обезпечаваща юридическия му стабилитет, като по отношение на същия са приложими нормите на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 от НПК.

Искането на осъдения К. за възобновяване на нохд №252/2010г. на РС-Костинброд и отмяна на обявеното на 17.02.2011г. определение е

допустимо

за разглеждане, при спазване предписанията на Глава

тридесет и трета

на НПК, но преценено в контекста на предложените доводи и възражения, сочи на

неоснователност.

Диференцираното производство -

решаване на делото със споразумение

от първостепенния съд е осъществено при съобразяване с лимитираните от чл. чл. 381-384 на НПК императивни правила.

В открито заседание на 17.02.2011г. и в присъствие на договорен адвокат, К. К. безусловно и убедително е заявил пред съда, че разбира предявеното срещу него обвинение, признава се за виновен и изразява собствено желание за сключване на споразумение, съгласявайки се с обективираното в представения писмен акт съдържание и с произтичащите от това правни последици. Реализираната процесуална възможност е удостоверена с доброволно полагане на подпис и чрез изрична декларация по чл. 381, ал. 6 от НПК.

Процедурата, последвала категоричното изявление на осъдения К. е проведена при стриктно съблюдаване на визираните разпоредби и финализирала с определение, с което в съответствие с изискванията на закона и морала, и на критериите за справедливост, компетентният орган е одобрил писменото съгласие между страните по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и подлежащото на изтърпяване наказание, определено в обсега на изключително смекчената отговорност по чл. 55 от НК, поради избрания процесуален ред за разглеждане на делото.

Голословни са твърденията на осъденото лице за допуснати съществени нарушения при организиране на особеното производство. Оплакванията за ограничаване правото на защита на К. К., чрез лишаване от възможността да изрази мнение по споразумението в открито заседание и чрез укриване на справките за съдимост от упълномощения му адвокат не намират доказателствена опора в съдебния протокол от 17.02.2011г. и приложените към него материали. Посоченото писмено доказателствено средство за осъществената от съда процесуална дейност категорично опровергава и лансираната теза за незаконен състав, поради подписване на акта, словно отразяващ постигнатия между прокурора, подсъдимото лице и договорния му защитник консенсус, без участието на един съдебен заседател.

Некоректни и доказателствено необезпечени са и очертаните от осъдения К. доводи за оказано върху него от представителя на обвинителната власт и от съдията въздействие чрез внушени заблуди относно наказателноправния му статус; с отправени заплахи за налагане на по-тежка санкция, при отказ да бъде сключено споразумение; и посредством дадено обещание за групиране на наложената на подсъдимия санкция с предходните му осъждания, при което той няма да търпи ефективно наказание -

лишаване от свобода

. Възрастта и психо-физическото развитие на К. К., неговият образователен ценз и съдебно минало, не обосновават заключение за необмислено признание на вина, при неразбиране на естеството, фактическите и правни параметри на обвинението; и за манипулирани волеизявления, във връзка с изискуемото се от обвиняемия /подсъдим/ съгласие относно инкриминираното престъпно деяние и наказателната отговорност, предпоставящо правоприлагане на регламентираната в Глава

двадесет и девета

на НПК диференцирана процедура.

Акцентираното „грубо” накърняване на правото на защита на К. К. е възпрепятствано и от активно присъствалия в хода на съдебния процес и взел непосредствено участие при оформяне и подписване на атакуваното споразумение упълномощен адвокат, призван да охранява процесуалните интереси на подсъдимото лице.

В коментирания смисъл и за пълнота на изложението, следва да се обърне специално внимание на обстоятелството за недопустимост на предявеното от осъдения К. искане за възобновяване на делото и отмяна на постановеното по чл. 384 от НПК определение, по предвидения в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 от НПК ред, с аргументация за неправомерно поведение на ангажираните в наказателното производство длъжностни лица.

Възприемането на подобно становище, въз основа на твърдяното от участващи в процеса страни и при липса на доказателства с изискуемия се интензитет, противоречи на буквата и духа на закона, при уредбата на компетентността на разследващите органи, изхождащ от презумпцията за добросъвестност при упражняване на правомощията, и би довело до обществен и юридически произвол. Лансираната претенция би била правно релевантна и основателна, при надлежно реализирани следствени действия, установяващи извършено престъпление от участващите в наказателното производство лица /дознател, следовател, прокурор, съдебен заседател или съдия/, като при несъмнена доказаност визираната процесуална ситуация би обусловила възобновяване на наказателното дело, чрез иницииране на извънредния способ за съдебен контрол по чл. 422, ал. 1, т. 2 от НПК.

Отмяна и ревизия на атакувания съдебен акт в пределите на извънредната проверка, предвидена от нормите на чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т.1-3 от НПК, не мотивира и интерпретираното в аспекта на поети и неизпълнени от компетентния орган задължения за групиране на наложеното на К. К. наказание с предходните му осъждания, „гарантиращо” на същия да не постъпва в местата за изтърпяване на

лишаване от свобода.

Действително РС-Костинброд е пренебрегнал предписаната от чл. 381, ал. 8 от НПК необходимост за приложение на чл. 23 и чл. 25 от НК, ако обвиняемият /подсъдим/ с едно деяние е осъществил няколко престъпни състава, или в случаите на извършени при условията на реална съвкупност множество отделни престъпни посегателства. Констатираната непълнота в определението може да бъде преодоляна обаче само и единствено в рамките на процедурата по чл. 306 от НПК, чрез упражняване на предоставените на съда правомощия за определяне на общо наказание на основание чл. 25 и чл. 27 от НК, при спазване на принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание, установен в т. 9 на ПП №4/1965г. и Р №11/1987г. на ОСНК на ВС на РБ.

Конкретиката по делото сочи, че след извършено групиране за предходните осъждания на К., с определение на СРС, в сила от 15.10.2009г., е последвало постановяването на атакувания съдебен акт, с който е одобрено постигнато между страните споразумение за извършено и санкционирано престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Престъпното деяние, предмет на разглеждане по нохд №252/2010г. на Костинбродски РС, с оглед времевите параметри на извършване и предвид придобиването на юридически стабилитет на обявеното на 17.02.2011г. определение, се намира в съотношение на съвкупност с някои от посегателствата по предходните осъждания и на рецидивна престъпна дейност спрямо други, което предпоставя промяна на обособените съвкупности и/или формиране на нови за цялото множество престъпления, при което е възможно последното осъждане да попадне в някоя от съвкупностите или да остане извън тях и да подлежи на отделно изтърпяване, тъй като индицира на рецидив. Очертаната компетентност по изследване на всички предходни осъждания и по преценка на основанията за правоприлагане на чл. 25, вр. чл. 23 от НК или на налично рецидивно поведение, с последващо прегрупиране при най-благоприятното за осъдения съчетание, е в обхвата на прерогативите на съда, постановил последния влязъл в сила акт, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. /ТР №3/2009г. на ВКС/

Изложените съображения обосновават вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъденото лице за отмяна на определение №43 от 17.02.2011г. на Костинбродски РС, с което е одобрено споразумение между представителя на прокуратурата и защитника на К., и прекратено наказателното производство, чрез възобновяване на делото по визирания в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК ред.

Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

искането на осъдения К. К. за възобновяване на нохд №252/2010г. на РС-Костинброд и за отмяна на постановеното по него определение №43 от 17.02.2011г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.