Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – С. срещу определение № 1038/18.06.2010г. постановено по гр. дело № 839/2010г. на СГС, ГК, с което е потвърдено определение №1004/9.03.2010г. на СГС, търговско отделение. С определението на СГС е прекратено производството по делото по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради липсата на правен интерес от обявяване на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен за ищеца. Частният касатор иска отмяна на определението като неправилно. В Изложението си към частната касационна жалба са посочени като релевантни за спора следните правни въпроси: 1.дружеството ищец [фирма] има ли правен интерес да иска обявяването на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен и доколко е обуславящо наличието или липсата на решение, взето при условията на чл. 137, ал. 1, т. 2 пр. 3 във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ; 2. правилна ли е преценката на въззивният съд за крайния резултат по делото на събраните в процеса доказателства относно наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 пр. във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ. Направено е искане да бъде обсъдено и преценено писменото доказателство, съставляващо протокол от 3.10.2007г. на СД на [фирма] и взетото с него решение за продажба на всички дялове на капитала на [фирма]. За двата въпроса касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор [фирма] – С. счита, че въззивният съд, е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. и протокола от 3.10.2007г. и правилно е приложил закона при преценката за допустимост на иска.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу преграждащо производството по делото определение - чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия - атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

СГС е сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ГПК за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на дружествени дялове на [фирма] от едноличния собственик на капитала [фирма] / продавач/ на [фирма] / купувач/. Производството по делото е прекратено поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяния иск – уважаването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД няма да рефлектира върху правното положение на ищеца, защото липсата на решение на едноличния собственик на капитала ще е пречка купувачът по предварителния договор да придобие качеството на съдружник. Счетено е, че съдебното решение не може да замести решението на едноличния собственик на капитала за приемане на съдружник. САС е потвърдил определението на СГС. След преценка на доказателствата по делото, е приел, че към датата на сключване на предварителния договор трябва кумулативно да има взето решение – съгласие от собственика на капитала за приемане на купувача на дружествени дялове за съдружник в дружеството. Преценено е, че решението от 3.10.2007г. на СД на [фирма] не е решение по чл. 147 ТЗ, тъй като решението не е взето от името и за сметка на [фирма] в предвидената от закона форма/ чл. 147, ал. 2 ТЗ. От горното следва, че съдилищата са извели преценката за наличието на правен интерес от иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въз основа на извършената от тях преценка на доказателствата по делото за наличие на предпоставките на закона за приемане на нов съдружник в О. – сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите и съгласие на собственика на капитала за приемане на третото лице, купувач на дружествени дялове като съдружник в дружеството, последната налична към датата на подписването на предварителния договор.

Въпросът правилна ли е преценката на въззивният съд за крайния резултат по делото на събраните в процеса доказателства относно наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 пр. във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ не попада в приложното поле на чл. 208, ал. 1, т. 3 ГПК. Дали съдът правилно е преценил фактите по делото и доказателствените средства, които ги установяват, е въпрос относим към правилността на обжалвания съдебен акт и основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Тази преценка на съда не може да бъде предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, защото основанията за селектиране на касационните жалби са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разяснението по прилагането й в т. 4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – относима към тълкуването на закона, а не до оценка на доказателствените средства.

Въпросът дали дружеството ищец [фирма] има правен интерес да иска обявяването на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен и доколко е обуславящо наличието или липсата на решение, взето при условията на чл. 137, ал. 1, т. 2 пр. 3 във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ е обуславящ крайния изход на делото въпрос при наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Сключеният между страните предварителен договор за продажба на дружествени дялове е достатъчен за правния интерес на купувача – ищец да предяви конститутивния иск за обявяването му за окончателен. Законът не отрича, а допуска продажба на дружествени дялове, както на съдружник, така и от съдружник на трето лице, поради което за купувача по предварителния договор единственото средство за защита на породеното му от договора преобразуващо право е иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е правото по предварителния договор. Дали е налице решение на органа на едноличния собственик на капитала за приемане на съдружник в дружеството и значението му за обявяването на предварителния договор за окончателен, е въпрос на основателност на иска. В случая въззивният съд е приравнил правния интерес от защита с иска с основателността на иска, което е неправилно. Прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписа/ чл. 129, ал. 2 ТЗ/. Транслантивният ефект на прехвърлянето ще настъпи след решение на ОС на дружеството за приемане за съдружник, което се извършва с подаване на молба до дружеството, в която приобритателят на дялове трябва да заяви, че приема условията на дружествения договор /чл. 122 ТЗ/, т. е. ефекта на прехвърлителната сделка е отложен до приемане на решение от ОС на дружеството за приемане на третото лице за съдружник в дружеството /чл. 137, т. 2 ТЗ/. Следователно, след като за сключването на договор за прехвърлянето на дружествен дял не е необходимо предварително взето решение от ОС на дружеството по чл. 122 ТЗ, липсата му не може да обуслови допустимостта на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

С оглед на изложеното обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ

определение № 1038/ 18.06.2010г., постановено по гр. дело № 839/2010г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав и потвърденото с него определение №1004/9.03.2010г. по т. дело № 1947/2009г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав.

ВРЪЩА

делото на Софийски

градски съд за произнасяне по иска.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: