Р Е Ш Е Н И Е

№ 575

София, 08.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 септември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 3272 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от О. К. е допуснато с определение № 2090 от 26.04.2024 г. касационно обжалване на въззивно решение № 96 от 13.03.2023 г. по гр. д.№ 8/2023 г. на Окръжен съд-С. З. с което е потвърдено решение № 507/21.10.2022 г. по гр. д. № 2570/2021 г. на Районен съд – Казанлък. С последното е осъдена общината да плати на М. Ц. О., ЕГН [ЕГН] сумата от 15 000 лева, претендирана по частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, вследствие получените на 25.05.2021 г., при спъване и падане в метална тел, с която са оградени нискостеблени декоративни храсти, находящи се в [населено място], на тротоара на булевард „***“ № 3, следните травматични увреждания: липса на горните резци, кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб. кръвонасядане по горната устна на устата. разкъсноконтузни рани по горната устна на устата. кръвонасядане на двата горни крайника. оток и кръвонасядане на лявото коляно. Сумата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 49 и чл. 51, ал.2 ЗЗД и за необоснованост на изводите за противоправно поведение на общината и за липса на съпричиняване от ответника. Твърди се и неравнопоставеност на страните при формиране на правните изводи. Оспорва се присъденият размер, тъй като съдът е приел, че обезщетението следва да е в размер над претендирания по частичния иск, като е присъдил максималния размер на претендираната част

Ответникът по касация М. Ц. О. оспорва касационната жалба. Основният довод е, че Общината не е осигурила безопасни условия, защото към момента на инцидента е определено место за паркиране, където е паркирал ищеца, от което няма безопасно място да стигне до тротоара – трябва да върви по платното или да се мине през просеката, което той е направил. Счита, че решението е правилно и съобразено с това, че общината е нарушила чл. 30, ал.4 от Закона за пътищата и чл. 11 от Закона за общинската собственост към момента на инцидента.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК за проверка на съответствието на правните изводи за липса на съпричиняване в мотивите на въззивното решение и посочената от общината Наредба № 2 за опазване на околната среда и озеленените площи и дълготрайната дървесна и храстова растителност на територията на О. К. /Приета с Решение №998 от 30.06.2014 г. на Общински съвет Казанлък; изм. с Решение № 1084/27.06.2019 г. публикувана на сайта на общината - О. К. (kazanlak.bg) / и конкретно императивната норма на чл. 36, т.2 и 4 от нея

По делото е установено следното:

На 25.05.2021 г. ищецът е паркирал управлявано от него МПС, на определеното за това място в [населено място], на бул. „***“, за да ползва банкоматно устройство, намиращо се пред банка ЦКБ. Преминал е през проход, образуван в пояса от нискостеблени храсти, който разделя платното за движение на МПС и частта от тротоара, застлана с базалтови плочки, но се спъва в тел, с която са били оградени храстите, и пада. При падането са избити горни зъби – резци. Получава кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб; кръвонасядане по горната устна на устата; разкъсно-контузни рани по горната устна на устата; кръвонасядане на двата горни крайника; оток и кръвонасядане на лявото коляно. СМЕ е установила, че тези травматични увреждания са характерни за сблъсък с твърд тъп предмет, т. е са настъпили при падането след спъване в металната тел. От заключението на д-р Ц. Н. - стоматолог се установява, че в следствие на падането е наранена устната лигавица, избити са му два зъба – 11-ти и 21-ви зъб, а други три на горната челюст са необратимо разклатени до невъзможност да изпълняват функциите си, поради което са извадени. Всичко това е довело да болка и страдание и нарушаване на основните функции – отхапване, дъвчене, говор и естетика. Изготвени са и са му поставени нови протези. От показанията на св.Г. К. Г., която живее с ищеца във фактическо съжителство и свидетел на падането, се установява механизмът на настъпване на инцидента и състоянието му след това - дълго време се чувствал зле, отпаднал, чувствал дискомфорт заради раните на коленете и лактите. Процедура по възстановяването му траела 3-4 месеца докато поставят зъбни протези и започне да се храни спокойно и нормално.

От основното и допълнително заключение на СТЕ се установява, че към датата на настъпването на инцидента, в участъка, в който е настъпил, е било разрешено платено паркиране на МПС в северната част на пътното платно на бул.„***“. Достъп от пътното платно към северния тротоар, където се намира банкомата, към който се е насочил ищеца, е можело да се осъществи през пешеходната пътека, разположена на около 75 м източно от сградата на ЦКБ, и през обособен вход/изток към дворно място зад сградата на ЦКБ, разположен на около 12 м от сградата. На 4,30 м източно от банката, в пояса от нискостеблени храсти има просека с широчина около половин метър, през която е преминал ищеца, където след спъване в тел ниско долу, е паднал.

РС е приел, че иска е доказан по основание и размер, уважил го е в претендирания размер 15 000 лв., като не е приел съпричиняване.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция е изходила от това, че общинските пътища са публична общинска собственост, както и всички елементи на пътя, съгл. чл. 8, ал.3 и ал.5 от Закона за пътищата и принадлежностите им, каквито са и крайпътните насаждения, съгл. пар.1, т.4 ЗП, а улиците са приравнени на пътища, съгл. пар.6, т.1 от ДР от ЗДвП. Приел е, че общината, като собственик не е изпълнила задълженията си по чл. 31 ЗП и чл.3, ал.1 ЗДвП да поддържа пътищата в изправност, както и да организира движението така, че да осигури условия за бързо и сигурно, непрекъснато, безопасно и удобно придвижване през цялата година. Съдът се е мотивирал с това, че ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди от това бездействие, общината носи отговорност. От факта, че в растителения пояс, разделящ пътното платно от тротоара с базалтови плочки, са били обособени просеки, използвани от пешеходците, вкл. и от водачите на МПС, които са можели да паркират на определените за това места до храстите, е направен извод, че О. К. не е подържала пояса от нискостеблени декоративни храсти, които са елемент на пътя, съгласно пар.1, т.4 ЗП. Съдът е приел, че общината е следвало да констатира наличието на тези просеки и да обезопаси преминаването през тях чрез премахване на телта, която ги обгражда или да възстанови храстовия пояс, като запълни направените просеки, което тя не е сторила. Задължението на общината за поддържане на уличното озеленяване, каквото представлява растителния пояс между пътното платно и тротоара е изведено и от нормата на чл. 61, ал.4, във вр. с ал.2 ЗУТ.

Изводите на въззивната инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД са правилни. Налице е противоправно поведение на общината, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й по чл. 31 ЗП и чл.3, ал.1 ЗДвП, като собственик и като орган на местна власт, да поддържа пътищата, включително и принадлежностите им в изправност, както и да организира движението така, че да осигури условия за бързо и сигурно, непрекъснато, безопасно и удобно придвижване през цялата година. Безспорно телът, който е ограждал и поддържал нискостеблените декоративни храсти между пътното платно и тротоара е можело да бъде заменен с друг, достатъчно видим, безопасен и естетически приемлив материал. Наличието на просека през тази растителност сочи на продължително бездействие при изпълнение на нормативно установените задължения на общината по чл. 31 ЗП и чл.3, ал.1 ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал.3 и ал.5 и пар.1, т.4 ЗП, пар.6, т.1 от ДР от ЗДвП и чл. 61, ал.4, във вр. с ал.2 ЗУТ. Уврежданията на ищеца са в пряка причинна връзка с неизпълнение на тези задължения.

Относно размера на обезщетението, съдът е приел, че уврежданията на ищеца са едни от най-тежките – загубата на зъб не се възстановява. Разклащането на страничните зъби също не може да се лекува, поради което те също са били отстранени и като резултат също не могат да изпълняват функциите си по предназначение – дъвкателна, говорна, отхапване и естетична. Настъпилите травми са причинили болка и неудобство - затруднено храненето, говора и естетиката. Единственото възможно лечение е изработването на две протези, с които основните функции по отхапване, дъвчене, говор и естетика са възстановени но не напълно, т. е. увреждането има траен и постоянен характер. Преценено е, че е бил нарушен нормалният ритъм на ежедневие на ищеца и качеството му на живот в негативен план и ще остане такова до края на живота му. Отчетени са както преживените болки и страдания непосредствено при инцидента с оглед на получената травма, така и болките и страданията по време на лечението и възстановяването на ищеца, това, че време на лечението, ищецът не е можел да се храни по обичайния за него начин, с твърди храни. Наложело се е да приема течна или пасирана храна. Случилото се му е повлияло негативно и върху психическото състояние -изпитвал уплаха и стрес при падането, и негативните емоции във всеки един момент при спомена за случилото, както и негативните емоции при провеждане на самото лечение. При съобразяване на непосредствените болки и страдания в процеса на лечението, продължителността му, това как е повлиял инцидента на ищеца и това, че продължава да търпи последиците – невъзможността за пълно възстановяване на дъвкателна, говорна, функцията за отхапване и естетична, тъй като протезите не могат напълно да възстановят тези функции, съдът е определил обезщетение в размер на 20 000 лв., като е присъдил пълния размер на претендираната част - 15 000 лева. Този размер съответства на характера, обема и степента на уврежданията. Непредявената част от вземането не е предмет на спора. Съдът не е присъдил обезщетение в по-голям размер от претендираното, поради което не е налице произнасяне „плюс петитум“ и частична недопустимост на решението /ТР № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС./ Оплакването на касатора в този смисъл е неоснователно.

Необосновано и в противоречие с материалния закон, въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на ответната община за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат, защото не е конкретизирала кои правила не е спазил ищеца.

В т.4 от отговора на исковата молба ответната община е направила възражение за съпричиняване в размер на 99% защото не е платил за паркиране и защото е преминал на необозначено за преминаване место, съставляващо част от озеленяване на пътя, което е елемент от него. Въззивният съд правилно е приел, че не съставлява съпричиняване това, че ищецът не е платил за паркирането, защото това нарушение не е в причинна връзка с вредоносния резултат.

Второто възражение за съпричиняване – че ищецът е преминал през озеленената част, съставляваща елемент на пътя между улицата и тротоара, съдът е преценил за неоснователно. Позовавайки се на приетите основна и допълнителна СТЕ, е приел, че не е налице съпричиняване, защото ако не мине от там, ищец е следвало да върви по платното за движение на МПС, за да достигне до пешеходната пътека, отстояща на 75 метра или на подхода към двора на банката, който отстои на 12 м. Допълнил е, че просеката не е направена от ищеца, а е съществувала на място, т. е. през нея се преминавали и други хора. Съдът е приел, че преминаването през тази просека е ставало по необходимост, поради невъзможността паркирал водач или пътник да достигне до тротоара безопасно, а ако не премине през просеката е трябвало да се движи по платното за движение на МСП в нарушение на ППЗДвП, независимо колко е широко то. Съдът е посочил, че ищецът не бил длъжен и да очаква, че на това място ще има опъната тел, след като е било очевидно и недвусмислено, че през просеката е било преминавано многократно. Затова е обобщено, че дори преминаването през просеката да се приеме за неправилно, то не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като е било очевидно, че просеката е била направена за подобно използване.

Тези изводи са неправилни. На територията на О. К. към момента на инцидента – 25.05.2021 г. е действала Наредба № 2 за опазване на околната среда и озеленените площи и дълготрайната дървесна и храстова растителност на територията на О. К. Тя е приета с Решение №998 от 30.06.2014 г. на Общински съвет Казанлък; изм. с Решение № 1084/27.06.2019 г. на основание чл. 20, чл. 21, ал. 1, т. 13 и чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА и в изпълнение изискванията на Закона за опазване на околната среда, чл.3, ал.5 от Закона за защита от шума в околната среда, чл. 62, ал.10 от Закона за устройство на територията. Публикувана е на сайта на общината - О. К. (kazanlak.bg), съгласно чл. 22, ал.2 ЗМСМА, а ал.4 от същия текст предвижда и санкции при неизпълнение на установените в нея задължения. Нормите на чл. 36, т.2 и 4 от тази наредба установява забрана за „нанасяне на повреди върху храстите и дърветата, причинени от чупене, рязане на клони и палене на огън“ и „ходенето по тревните масиви, с изключение на определените за тази цел места“. Ответникът, преминавайки през оградените с тел озеленени части от пътя е нарушил това правило и увреждането в резултат на спъването в ограждащата тези части от пътя тел и падането е в пряка причинна връзка. Некореспондира на установеното по спора, че ищецът по необходимост е минал през озеленената част от пътя. Всеки шофьор, който паркира автомобил на пътя слиза от него и преминава някакъв участък от пътното платно, а в случая това е било платното, определено за паркиране към момента на инцидента. Место за достигане до тротоара без преминаване през зелената площ е имало достатъчно близо – на 12 метра и нищо /освен желанието да се премине през най-късото разстояние до банкомата/ не е налагало преминаване през озеленената част от пътя. Обстоятелството, че и други хора преди ищеца са преминавали през просеката не изключва противоправността на неговото преминаване, както и причинната връзка с увреждането му. Изводът в противен смисъл е необоснован и формулиран в нарушение на нормативен акт, действащ на територията на Общината. Въззивният съд, в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил действието на този нормативен акт, действащ на територията на О. К. Обстоятелството, че ответникът е посочил нарушението, но не го е квалифицирал по текст от цитираната наредба не изключва задължението на съда да направи това след като е направено своевременно възражение за съпричиняване.

При отчитане тежестта на нарушението по чл. 36, т.4 от Наредба № 2 за опазване на околната среда и озеленените площи и дълготрайната дървесна и храстова растителност на територията на О. К. и обстоятелството, че просеката е съществувала, а не е направена от ищеца, съдът приема съпричиняване в размер на 20 %. Следователно с такъв процент следва да се намали определеното обезщетение от 15 000 лв. или искът е основателен до размер 12 000 лв. За разликата над 12 000 лв., въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да се отмени и иска да се отхвърли. Като последица от това е неоснователен и следва да се отхвърли и иска за законната лихва върху разликата от 3000 лв., считано от датата на увреждането – 25.05.2021 г., както и присъдените разноски на ищеца за въззивна инстанция за разликата над 1680 лв. и за първа инстанция – за разликата над 1421 лв. В останалата част решението на въззивната инстанция следва да се потвърди. За първа и въззивна инстанция, на общината следва да се присъдят претендираните деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер по 350 лв.

Страните претендират разноски за настоящата инстанция – О. К. при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, а ответника по касация – сумата 2500 лв., съобразно уговореният в договора за правна помощ и платен размер на възнаграждението. Съобразно уважената част от касационната жалба, на Общината следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 350 лв. Съобразно отхвърлената част от касационната жалба, на ответника по касация следва да се пирсъдят деловодни разноски в размер на 2000 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ въззивно решение № 96 от 13.03.2023 г. по гр. д.№ 8/2023 г. на Окръжен съд-С. З. в частта, с което е потвърдено решение № 507/21.10.2022 г. по гр. д. № 2570/2021 г. на Районен съд – Казанлък в частта, с която О. К. е осъдена да плати на М. Ц. О., ЕГН [ЕГН] сумата над 12 000 лв. до присъдените 15 000 лв., претендирана по частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, вследствие получените на 25.05.2021 г., при спъване и падане в метална тел, с която са оградени нискостеблени декоративни храсти, находящи се в [населено място], на тротоара на булевард „***“ № 3, следните травматични увреждания: липса на горните резци, кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб. кръвонасядане по горната устна на устата. разкъсноконтузни рани по горната устна на устата. кръвонасядане на двата горни крайника. оток и кръвонасядане на лявото коляно, ведно със законната лихва върху разликата над 12 000 лв. до претендираните 15 000 лв., считано от датата на увреждането – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъдените разноски, които О. К. е осъдена да плати за въззивна инстанция - за разликата над 1680 лв. и за първа инстанция – за разликата над 1421 лв.,

като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ц. О., ЕГН [ЕГН] против О. К. за разликата над сумата 12 000 лв. до претендираните 15 000 лв., /заявени по частичен иск от 20 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, вследствие получените на 25.05.2021 г., при спъване и падане в метална тел, с която са оградени нискостеблени декоративни храсти, находящи се в [населено място], на тротоара на булевард „***“ № 3, следните травматични увреждания: липса на горните резци, кръвонасядане на алвеоларния гребен в областта на първи горен ляв зъб. кръвонасядане по горната устна на устата. разкъсноконтузни рани по горната устна на устата. кръвонасядане на двата горни крайника. оток и кръвонасядане на лявото коляно, ведно със законната лихва върху разликата над 12 000 лв. до претендираните 15 000 лв., считано от датата на увреждането – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 96 от 13.03.2023 г. по гр. д.№ 8/2023 г. на Окръжен съд-С. З. в останалата обжалвана част.

Осъжда М. Ц. О. от [населено място], ул. ***, № 12, ЕГН [ЕГН] да плати на О. К. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 350 лв., за въззивна инстанция – в размер на 350 лв. и за първа инстанция – в размер на 350 лв.

О. О. К. с адрес: [населено място], ул. ***, № 6 да плати на М. Ц. О. от [населено място], ул. ***, № 12, ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 2 000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: