Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на Силистренска оласт против решение № 57 от 05.10.2012г. по адм. д. № 33 по описа за 2012г. на Административен съд - Силистра. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване наспора по същество чрез отхвърляне на жалбата противо спорения административен акт.

Ответниците по касационната жалба - О. М. Д.- Динчева и Е. М. Д. оспорват основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административнапрокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежн астрана, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане посъщество, но е неоснователна.

С решението си Административен съд - Силистра е отменил отказа

на Областния управител на Област с административен център гр. С., обективиран в Писмо изх.№ 1-390-4/05.02.2012г

. по преписка вх. № 94-Ж-1148/16.10.98г., да признае на жалбоподателките право на обезщетение с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ, като наследници на П. Ж. Д., за одържавен имот от последния по ЗОЕГПНС, намиращ се в гр. С., , ул.” С. В.", съставляващ имот пл.№ 1292 по плана на града от 1958г. и представляващ дюкян /едноетажна паянтова сграда/ със застроена площ от 18.48 кв. м.,

и вместо него е постановил решение по същество, като е определил способ за обезщетяване на правоимащите

, чрез компенсаторни записи в размер на 1 600 /Хиляда и шестстотин/ лева

, при равни дялове на правоимащите, а именно по 800 лева за за всяка една от тях.Съдът е събрал доказателствата, необходими за решаване на спора и е достигнал извод относно предмета на спора, като е приел, че същият касае единствено начина на обезщетяване на правоимащите, тъй като правото им на обезщетение е било признато преди това и всякакво отричане на същото с последващи актове на административния орган не може да им бъде протипоставено. Писмените доказателства установяват наличието на хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК и касаят невъзможността на бъде реализиран установения преди това способ на обезщетяване, тъй като върху имота са изградени преди това сгради - публична общинска собственост, като застрояването е извършено преди 25.02.1992г. Според съда налице е хипотеза на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ в която правоимащите не могат да изберат способа на обезщетяване, поради което с крайнию си акт е постановил обезщетяване на правоимащите с компенсаторни записи и е определил техния размер.

Решението на съда е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствениет правила.

Нормата на чл. 6, ал. 6 , изр. последно от ЗОСОИ е процесуална и е специална по отношение на разпоредбата н ачл. 173 от АПК. Тази разпоредба задължава съда да реши окончателно претенцията, когато е сезиран с жалба против отказ на компетентния административен орган да удовлетвори искането за обезщетение. Видно от сезиращата съда жалба и волеизявлението на областния управител, обективирано в писмо № № 1-390-4 от 03.02.2012г., оспорването е насочено против отказ на същия адимнистратиевен орган по същество да произнесе по искане за признаване право на обезщетяване по заявление № 94-Ж-1148/16.10.1998г. От съдържанието на волеизявлението на областния управител, обективирано в писмо № 1-390-4 от 03.02.2012г. става ясно, че същият намира за преклудирано искането за обезщетение. В мотивите към съдебното решение съдът е разсъждавал относно възникналото и признато право на обезщетяване на жалбоподателите, към което е приложен незаконосъобразен с оглед фактите по делото обезщетителен способ. От анализа на доказателствата, съдът е направил извод, че предметът на спора се свежда единственодо начина на обезщетяване, тъй като правото на обезщетяване продължава да съществува. За да обоснове този извод, съдът се е позовал на правната теория относно възможността за извършване на косвен съдебен контрол за валидност на административните актове.

Възможността на правоимащите по ЗОСОИ да получат своето обезщетение, съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 6 от с. з. може да бъде реализирана единствено ако те са адресати на влязъл в сила акт административен или съдебен, който им признава правото на обезщетение. От съдържанието на оспореното писмо става ясно, че същото представлява отказ да се признае правото на обезщетение. За целите на обезщетителното производство не може да се приеме, че административният орган ще зачете и за вбъдеще ще зачита права, за които в мотивите на съдебното решение на АС - Силистра се посочва, че са възникналии и не са погасени, респ. прекратени. Дори такива права да съществуват като непогасени или непрекратени към датата на обжалваното писмо от 05.02.2012г. трябва да се посочи, волеизявлението в писмото от 03.02.2012г., представлява по съществото си отказ да се признаят такива. Тъй като то представлява индивидуален административен акт, в частта в които такива права са отречени, а съдебното съдебното решение не съдържа изричен диспозитив, с които ги признава, то областният управител би бил обвързан от влезлия в сила отказ в тази част. Ето защо, прилагайки стриктно нормата на чл. 6, ал. 6, изр. последно от ЗОСОИ, съдът, след като е отменил отказа, съдържащ се в писмо № 1-390-4 от 03.02.2012г. е следвало да постанови диспозитив, с който по същество да признае п равото на обезщетяване и едва след това да определи способа за обезщетяване. В случая, прочетен внимателно първият диспозитив на съда отменя отказа на областния управител да признае правото на обезщетение с компенсаторни записи в полза на жалбоподателите, поради което съдът е следвало да постанови решение, с което да признае правото на обезщетяване в полза на жалбоподателите и след това да определи обезщетителния способ. Този пропуск не може да се приеме като непълнота на решението, поради подробните мотиви, изразяващи действителната воля на съда. Ето защо настоящата инстнация намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдържащи се в чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, задължаващи го след като отмени отказ по същество да се произнесе по същество. По тази причина решението следва да се отмени, и на същото основание настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. Водим от изложеното Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 57 от 05.10.2012г. по адм. д. № 33 по описа за 2012г. на Административен съд - Силистра, като вместо него постановява: ОТМЕНЯ отказа

на Областния управител на Област с административен център гр. С., обективиран в Писмо изх.№ 1-390-4/05.02.2012г

. по преписка вх. № 94-Ж-1148/16.10.98г., да признае на жалбоподателките право на обезщетение по реда на ЗОСОИ, като наследници на П. Ж. Д., за одържавен имот от последния по ЗОЕГПНС, намиращ се в гр. С., , ул.” С. В.", съставляващ имот пл.№ 1292 по плана на града от 1958г. и представляващ дюкян /едноетажна паянтова сграда/ със застроена площ от 18.48 кв. м. ПРИЗНАВА право на обезщетение на О. М. Д. - Динчева от гр. С. и Е. М. Д.

от гр. В., като наследници на П. Ж. Д., за одържавен имот от последния по ЗОЕГПНС, намиращ се в гр. С., , ул.” С. В.", съставляващ имот пл.№ 1292 по плана на града от 1958г. и представляващ дюкян /едноетажна паянтова сграда/ със застроена площ от 18.48 кв. м. ОПРЕДЕЛЯ способ за обезщетяване

компенсаторни записи в размер на 1 600 /Хиляда и шестстотин/ лева по 1/2 идеамна част за всяка една от тях.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К./п/ С. Б.

Т.К.