Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. И. от гр. В., действащ лично за себе си и като пълномощник на брат си Ф. И. И. с посочен съдебен адрес в гр. В. срещу решение от 25.07.2013 г. на Окръжния съд-Враца, постановено по адм. д. № 974/1993 г. с арх. № 219/1996 г. С него съдът е оставил без уважение молбата на двамата молители за тълкуване на решението на Окръжния съд-Враца.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като по изложените съображения в нея се моли, то да се отмени, като вместо него се постанови друго решение по същество, с което да се уважи молбата.

От ответната страна по касация - кметът на община В. е постъпило становище с характер на писмени бележки, подадено от пълномощника му адвокат Л. Я. в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение-правилно. По изложените съображения в него се моли, тя да не се уважава. В писменото становище се съдържа искане за присъждане на направените разноски, за които е приложено копие от договор за правна защита и съдействие за договорена и внесена сума в размер 400 лв.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира, че от решението на окръжния съд се установява, че двамата братя са били обезщетени с жилища. Те не са ги върнали на общината, поради което решението на съда не било влязло в сила. Прокурорът счита, че само връщането на общината на дадените в обезщетения жилища ще даде възможност решението да влезе в сила. С оглед на изложеното от прокурора същият приема, че решението не може да произведе правни действия и по тази причина не може да се...