Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Агенцията за приватизация (АП) - гр. С., срещу решение № 50 от 17.09.2008 г., постановено по адм. дело № 209 от 2008 г. по описа на Административния съд - Русе.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон поради обстоятелството, че не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - (Загл. изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г.) - и че ищецът не е доказал дължимо от държавата обезщетение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

В писмена защита, представена пред касационната инстанция, се поддържа и становище, че "ищцата, макар и притежател на 250 инвестиционни бона, не е имала намерение да участва в различни форми на инвестиране съобразно представените от закона възможности, още повече, че съгласно § 22 от ПЗР на ЗПСК емитирането на инвестиционните бонове е преустановено и тяхната валидност е до 30 юни 2005 г." - т. е. поддържа се, че към момента на предявяване на иска ищцата не е активно легитимирана да предяви иск за обезщетение по реда на ЗОДОВ, дължимо от Агенцията за приватизация.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, образувано по искова молба от Р. Д. от гр. Р. срещу Агенцията за приватизация - гр. С., за сумата 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от...