Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба (наречена "молба") на В. П. Ч. от гр. П. срещу заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 година на министъра на културата, с която е предоставен статут на археологическа недвижима културна ценност на "Тракийско скално светилище Белинташ", разположено в землището на с. С. връх, община А., област П. с категория "национално значение" и са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност. Поддържат се оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна.

Ответникът - министърът на културата, не е заявил становище по подадената жалба.

Другият ответник - кметът на община А., е представил писмено възражение, в което обосновава неоснователност на поддената жалба.

По делото липсват данни оспорената заповед да е съобщавана на оспорващата. Последната изрично е заявила в подадената от нея молба, с която е инициирано настоящото производство, че на 06 януари 2011 година е получила от община А. придружително писмо изх. № 94-В-182. Като приложение в писмото е посочена и оспорената заповед № РД9Р-0002/19 октомври 2010 година на министъра на културата. Следователно най-късно на посочената дата - 06 януари 2011 година, В. Ч. е узнала за издадената от министъра на културата заповед и се е запознала с нейното съдържание. От посочената дата започва да тече и срокът за оспораване на заповедта, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК е 14-дневен. В случая този срок е изтекъл на 20 януари 2011 година - присъствен ден. Жалбата против заповедта обаче е подадена една на 25 януари 2011 година. Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с изтичането му се погасява правото да се иска отмяна на административния акт. Следователно жалбата в частта й, с която се иска отмяна на оспорената заповед на министъра на културата като незаконосъобразна,...