Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по подадената от З. Р. П., гр. С., чрез процесуалния представител касационна жалба срещу решение № 11251 от 04.10.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 15887/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №К-691 от 11.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245 ал. 1 т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), считано от датата на връчване на заповедта.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че делото е решено при непълнота на доказателствата и съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като не бил налице изискуемия стаж за пенсиониране на служителя, а от друга страна е освободен от длъжност, която не е заемал. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител оспорва основателността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество -...