Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 4104/29.08.2011 г., постановено по адм. дело № 3934/2010 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 290900-900265/16.11.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. С., в частта, с която при определяне на задълженията за корпоративен данък за 2006 год. е извършено увеличение на финансовия резултат за 2006г. със сумата от 205 741.52лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. и Директорът на Дирекция ”ОУИ” – гр. С. е осъден да заплати на „Проучване и добив на нефт и газ” АД сумата от 1600лв, както. и сумата от 50 лв. възнаграждение за вещо лице по съответната сметка на съда.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът необосновано е кредитирал представените едва с възражението срещу ревизионния доклад два анекса към процесните договори, които в качеството си на частни документи е следвало да бъдат ценени с оглед всички събрани по делото доказателства. Счита, че те са съставени за целите на възражението срещу доклада и нямат достоверна дата. Сочи, че и трите дружества - „П. А.” ООД, „Стройкерамика” ООД и „Вар монт” ООД се представляват от едно и също лице, което по всяко време може да състави каквито и да е документи и да ги антидатира. Поддържа, че неправилно е кредитирано и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ,...