Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на С. С. срещу решение № 9510 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 3067/2009 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, като се иска отмяна на същото.

Ответниците по касационната жалба вземат становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение тричленният състав на шесто отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на С. К. С. от гр. С. срещу Правилник за прилагане на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, приет с Постановление № 24 от 13.02.2008 г. на Министерския съвет. За да постанови решението си съдът е приел, че като акт по прилагане на закон оспореният правилник отговаря на изискванията на чл. 7, 12 и 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Решението е правилно.

Жалбата е за отмяната на Правилника изцяло, а не за отделни текстове, които противоречат на ЗВВ, като се твърди за недопустимост на същия и неговата непълнота. В касационната жалба оплакването е, че с него не се третира прилагането на чл. 2, ал. 1 и § 3.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗВВ държавата полага особени грижи за военноинвалидите и военнопострадалите, като им осигурява съответни условия за интегриране в обществения живот. С правилника се уреждат редът и условията за ползване правото на военноинвалидите и военнопострадалите на: 1. отдих, рехабилитация и профилактика; 2. месечна целева помощ за телефонни услуги и 3. социални услуги от системата на социалното подпомагане. С чл. 2, ал. 1 ЗВВ е определена общата цел на закона и предвидените с правилника права на военноинвалидите се постига тази цел. Доколко предвиденото в него е достатъчно за...