Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд “Земеделие”, депозирана от пълномощник, срещу Решение № 2102 от 25.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1654/2019 г. от Административен съд Пловдив, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на Н.Т обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на 738. 09 лева. Претендират се разноските по делото в двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Н.Т представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По подборно изложени в пледоарията му съображения предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество, на наведените в нея съображения, е неоснователна.

В АС – Пловдив е заведена исковата молба на Н.Т, с която е предявила иск срещу ДФЗ, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за понесени имуществени вреди, представляващи законната лихва в размер на 820. 10 лв., върху сумата от неизплатени своевременно субсидии за 2014 г. по подадено заявление с УИН 16/070514/40679, отказани с уведомително писмо изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г. отменено, като незаконосъобразно, от съда с влязло в сила Решение № 1687 от 19.09.2016 г., постановено по адм. дело № 2934/2016 г. от Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 13810 от 15.11.2017...