Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД на МВР гр. П., чрез пълномощник, против Решение № 239 от 29.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2744/2019 г. от Административен съд Пловдив в осъдителната му част с доводи за необоснованост и неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт в обжалваната му част и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна – С.П, чрез пълномощника си адв. С.Н от АК – Пловдив, в писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноските за настоящата инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба вх. № 15982 от 03.09.2019 г., подадена от С.П срещу ОД на МВР – Пловдив, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, представляващи понесени, вследствие незаконосъобразна заповед № 317з-55 от 08.01.2016 г., издадена от директора на ОД на МВР – Пловдив, неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и човешкото му достойнство, силен психо-емоционален стрес, чувство на унижение и срам пред близки и познати, лишаване от право да полага труд и от доходи за периода на действие на заповедта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на Решение № 927 от 11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 677/2016 г. от Административен съд Пловдив, а...