Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ ДФЗ чрез процесуален представител срещу решение № 7534 от 03.12.2019 г. по административно дело № 3034/2018 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменил негова заповед № 03 РД/4897/13.12.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно извършеното класиране и по – специално на изключване на разходите по отношение на вертикалната планировка и по отношение на направената оценка по т. 8.3 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и относно позоваването в акта на Насоки за критериите за оценка, утвърдени от Министерство на земеделието, храните и горите, наличието на които се преценя към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съобразно приложените с него документи.
Ответникът по касационната жалба – „Чери трейд“ ЕООД чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно.
Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед № 03 – РД/4897/13.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и чл. 42, ал. 1 за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР) е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на „Чери трейд“ ЕООД ИД № на проекта 10/04/1/0/01374 на стойност 1 565 655, 96 лв. Като фактическо основание за постановяване на акта органът след описание на заявлението и предприетите действия на органа по реда на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата) сочи, че заявлението на „Чери трейд“ ЕООД получава 46 точки при класирането, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредбата, който е недостатъчен за да получи финансиране в този период за прием на заявления.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и приложимите материалноправни разпоредби.
Спорът между страните, както правилно е установил първоинстанционният съд се свежда до правилността на извършеното класиране и по–специално в частта му относно въпроса дали на заявителя следва да се прибавят точки по т. 8. 3. от приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредбата – приоритет Подпомагане на проекти с интегриран подход и допринасящи за насърчаване на кооперирането между производителите по критерии Проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях с минимално изискване над 65 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, като предвидения максимален брой точки е 10.
Не се спори между страните, че със заявление УИН 10/051216/61071 с УРН 438778 и ИД № 10/04/1/0/01374 в описанието на проекта заявителят е посочил по т. 1.3 кратко описание на инвестициите, за които се кандидатства е посочено – Строителство/реконструкция на склад за череши, машини оборудване, съоръжения за почвообработка, сортиране и съхранение на череши, а по т. VІ. Придружаващи общи документи - т. 25 е посочено представяне на одобрен инвестиционен проект, изработен във фаза „Технически проект“ или „Работен проект (работни чертежи и детайли) в съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Същевременно в уведомително писмо изх. № 02-2600/1695/28.06.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ „Чери трейд“ ЕООД е уведомено, че проектът му, подаден на 05.12.2016 г. със заявени 56 точки, от които 10 по критерии 8.3 от Приложение № 7 не са присъдени поради изключване на подробно описани разходи включително тези за стойкови палети, при което размерът на инвестиционните разходи, съответстващи на критерия е 59, 85% при минимално предвидени в последния 65% от всички инвестиционни разходи. По повод възражението относно стойковите палети, които ще се монтират в склада за плодове е посочено, че липсва част Технологична от техническата документация. При това е прието, че проектното предложение съдът не получава точки по посочения критерии.
Правилно, въз основа на установеното от назначените по делото съдебно – счетоводна, съдебно-техническа, повторна съдебно-технически и тройна съдебно техническа експертизи, всички извършени след запознаване на вещите лица с материалите, приложени по делото съдът приема, че в случая неправилно дружеството не е получило точки по критерий 8.3 от Приложение № 7.
От посочените заключения безспорно се установява, че приложените бизнес-план и технически проект определеният процент на допустими разходи по проекта спрямо общия брой на инвестиционните разходи е 74.05%, тъй като стойковите палети представляват оборудване за склад за съхранение на плодове и са свързани пряко със съхранението на продукцията, а съгласно предоставения технологичен проект са монтирани неподвижно към пода на склада и са свързани пряко с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба. Същите са част от вертикалната планировка, а съгласно Наредба № 9/2015 г. същата е дял от част Геодезия от строителната документация по одобряване на инвестиционния проект и при издаване на строителното разрешение и следователно е включена в разходите за строително-монтажни работи.
При това правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че предвидените разходи за вертикална планировка, стойкови палети, транспалетна количка и ръчноводим електрокар повдигач попадат в обхвата на критерии 8.3 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г., независимо, че предвидените СМР и съоръжения не са изрично изброени в насоките и указанията на Управляващия орган. Настоящият състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че последните съдържат примерно изброяване, а доколкото предвиждат подпомагане на съоръжения и конструкции, пряко свързани с производството на селскостопанска продукция процесните съоръжения попадат в обхвата им.
Правилен е и изводът, че в конкретния случай органът не е посочил наличие на правни основания, изведени от нормите на приложимата в случая Наредба № 9/2015 г., а се е позовал на вътрешно – организационен административен документ с ненормативен характер – Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в цитираната Наредба, при което е налице неизпълнение на задължението на органа да постанови акта си в съответствие с изискванията за неговата форма – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При това правилно обжалваната пред АССг заповед е отменена като незаконосъобразна – постановена при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивировъчната част на решението.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
Независимо от изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на направените деловодни разноски от страна на ответника такива не следва да бъдат присъждани, предвид обстоятелството, че липсват доказателства за реално направени такива. От представения договор за правна защита и съдействие се установява наличието на договорено възнаграждение за осъществено процесуално представителство, неговия размер и начин на плащане, но не са представени доказателства за реалното му заплащане, както и начинът по който това е сторено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7534 от 03.12.2019 г. по административно дело № 3034/2018 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.