Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ди Ес Импорт 2011“ ЕООД - гр. С. срещу решение № 368/17.01.2020 г., постановено по адм. дело № 11257/2017 г по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22002216001631-091-001/20.12.2016 г., потвърден изцяло с решение № 917/13.06.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за отказано право на дружеството на данъчен кредит в размер на 79 748, 97 лв. за данъчни периоди на 2012 г. и 2013 г. и са определени задължения за лихви в размер на 35 376, 48 лв. Релевират се оплаквания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, като относно т. 2 – недопустимост на решението, не са изложени конкретни оплаквания, а по т. 3 се твърди, че обжалваното решение е неправилно, което се извежда от обстоятелствената част на касационната жалба и те са за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наред с изложеното, се твърди, че не са приведени доказателства за установяване на данъчни нарушения от страна на дружествата – доставчици във вид на наказателни постановления, ревизионни актове, актове за дерегистрация по ЗДДС и др. Освен това според касационния жалбоподател е следвало да се извършат проверки в счетоводствата на доставчиците, но не е направено, както и ревизиращия орган не е извършил установяване с убедителността на пълно доказване на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, поради което отричането на данъчен кредит за жалбоподателя е противоправно. В тази връзка се сочи, че съгласно съдебната практика, липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга, е индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифицирането на правото на данъчен кредит – т. 44 и 45 от решение по дело С-324/11 на СЕС и т. 43 от решение по дело С-285/11. Касационният жалбоподател излага доводи, че понятието „произход на стоката“ няма легално определение и не се съдържа в ЗДДС и ППЗДДС, поради което е ирелевантно спрямо предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит. За противоречащи на материалния закон касаторът сочи изводите на ревизията, че прекратената регистрация по ЗДДС на някои от доставчиците след момента на издаване на фактурите може да е обстоятелство, дисквалифициращо правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно формата и реквизитите на приемо-предавателните протоколи касаторът отбелязва, че те не са нормативно регламентирани, поради което свидетелстващите волеизявления на издателите им могат да бъдат обективирани в различна форма, вкл. и в нарочно предвидена за това книга – цитира се в този смисъл решение по адм. дело № 1089/2013 г. на ВАС, Първо отделение, както и указание № 20-00-134/21.06.2013 г. на Изпълнителния директор на НАП, в което са разяснени уредбата на съюзното право, националното позитивно право и практиката на СЕС, като се приема, че не е допустимо да се обосновава липса на доставка в условията на абсолютна симулация само с доказателства за нередности при доставчика или предходни доставчици, вкл. такива за липса на персонал, активи и т. н., вкл. и при липсата на начисляване на ДДС при доставчика. Твърди се от касатора, че по делото приходните органи не са релевирали индиции и не са ангажирани доказателства за данъчна измама, осъществена между контрагентите (решение по адм. дело № 8719/2010 г. на ВАС и решения по дела С-255/02, С-104/12, С-439/ и С-440/04 и С-285/11 и др. на СЕС). Освен всичко изложено в касационната жалба се сочи, че е недопустимо твърдение за неистинност на фактури и следващото се от това несъществуване на сделките при липса на проведено и доказано оспорване по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК в хода на съдебното дело. По подробно изложените оплаквания в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, респ. при преценка на съда делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд, София-град. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Х по съображения, изложени в нея и в представена писмена защита.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Михайлова, я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 681 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на „Ди Ес Импорт 2011“ ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт за определените на дружеството задължения за ДДС поради отказ от правото на приспадане на данъчен кредит на данъчен кредит в размер на 79 748, 97 лв. за ревизираните данъчни периоди от месец февруари 2012 г. до месец септември 2013 г. и са определени задължения за лихви в размер на 35 376, 48 лв., първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал реалното предаване на родово определените вещи (плодове и зеленчуци), които са му фактурирани от „АБС-Фрут“ ЕООД, „Ер Си Ес“ ЕООД, „Аквая“ ЕООД, „Анди-М“ ЕООД, „Булгар продукт-2002“ ЕООД, „Календс“ ЕООД и „М. Т“ ЕООД за различни данъчни периоди на 2012 г. и 2013 г. За част от фактурите, издадени от „Ер Си Ес“ ЕООД, „Анди-М“ ЕООД и „М. Т“ ЕООД, съдът е приел, че получател по тях е друго дружество, а не жалбоподателя – „Ди Ес Импорт“ ЕООД с различен ЕИК от този на „Ди Ес Импорт 2011“ ЕООД.

Според съда фактури от „Ер Си Ес“ ЕООД с ДДС 5 167, 82 лв., „Анди-М“ ЕООД с ДДС 9 001, 85 лв. и „М. Т“ ЕООД – 3 601, 40 лв. не са налични в счетоводството на задълженото лице и не са представени в копие или оригинал от тях на ревизиращите органи и за тях правилно приходните органи са счели, че е налице липсата на предпоставката по чл. 71, т. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Съдът въз основа на изготвен в ревизията протокол № 0884063/26.08.2016 г. е приел, че издадените от доставчиците фактури не са придружени от съпътстващи документи, както и че според обяснения на жалбоподателя, те били иззети при проведено претърсване и изземване с разрешение на съдия.

Съдът е отразил в съдебния си акт, че по отношение на част от фактурите от „Булгар продукт-2002“ ЕООД с ДДС в размер на 4 843 лв. предметът е бил „стоки по опис“, но описи не били представени.

Относно издадените от „Календс“ ЕООД фактури в обжалваното решение е установено също, че не са представени описи на стоките така, както е посочено в предмета на фактурите.

За доставките от „М. Т“ ЕООД освен изложеното, съдът е приел, че жалбоподателят е дал писмени обяснения относно мястото на доставката – склад № 62 в „Слатина – Булгарплод“ООД, но това било опровергано от установеното, че през месец септември 2013 г., когато са издадени процесните фактури от посочения доставчик, наемател на склад № 62 е бил не „М. Т“ ЕООД, а "М. Иед" ЕООД с пренаемател „Фрутивег“ ЕООД.

Относно транспортирането на стоките, съдът е обсъдил обясненията на жалбоподателя, че ги е превозвал с товарен автомобил, марка „Скания“, а от представените пътни листове с шофьор М.П е посочен товарен автомобил, марка „МАН“.

Въз основа на изложените мотиви, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е частично неправилно.

За правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС доказателствената тежест, че доставката на стоки, е реално изпълнена, пада върху ревизираното лице. Последното като получател е длъжен да докаже всички положителни факти относно реалността на доставката чрез предаване/приемане на стоките от издателите на фактурите. Предвид, че получателят на стоките упражнява правото на данъчен кредит, то в негов интерес е да притежава както фактурите, които доставчиците му са издали, така и всички останали документи, установяващи реалното приемо-предаване на предмета на доставките. За доказване реалното извършване на доставките на стоки е необходимо страните по доставките да съставят документи – приемателно-предавателни протоколи, експедиционни бележки, стокови разписки и др. двустранно подписани документи, с които да се установи пред ревизиращите органи, че фактурираните стоки действително са предадени от доставчиците на получателя им. В тази връзка основателно в касационната жалба се сочи, че без значение са действията и/или бездействията на доставчиците за законосъобразното упражняване от получателя на правото да приспадне начисления му ДДС по издадените фактури. Затова позоваването от приходните органи на неначисляване на ДДС от доставчиците, липсата или недостатъчна обезпеченост – кадрова, материална и техническа, е неотносимо за посоченото материално право в полза на получателя. В този смисъл е налице достатъчно константна съдебна практика на ВАС, следвана от правната уредба на правото на ЕС и практиката на СЕС. Следва да се споделят и доводите, изтъкнати от касационния жалбоподател, че в тежест на приходните органи е да установят наличие на данъчна измама, каквото в случая не е доказана от тях. В същото време обаче не може да се пренебрегнат законовите предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит, които следва да се докажат от получателя на правото на данъчен кредит като материално право по безспорен начин с всички доказателства и доказателствени средства по ДОПК при условията на пълно главно доказване.

Първоинстанционният съд се е доверил на констатациите в ревизионния акт и е извършил в една част неправилна преценка на доказателствата, което е довело да неправилно решение. След извършено подробно изследване на процесните доставки настоящият съдебен състав установи факти и обстоятелства, които са преценени неправилно от съда, а в друга част решението се явява правилно, но само като краен резултат.

В процесния случай е установено, че доставчиците „АВС-Фрут“ ЕООД, „Ер Си Ес“ ЕООД, „Аквая“ ЕООД, „Анди-М“ ЕООД, „Булгар продукт-2002“ ЕООД, „Календс“ ЕООД и „М. Т“ ЕООД са издатели на фактури за плодове, зеленчуци, гъби и подправки. Установено е също така, че част от относимата за правото на данъчен кредит документация е иззета от Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС), като впоследствие при поискване е представена от органите на МВР. По доставка от „АВС Фрут“ЕООД.

„АВС Фрут“ ЕООД е издател на една фактура № 26/28.02.2012 г. с ДДС в размер на 2 412, 88 лв., като освен тази фактура, жалбоподателят не е представил никакви други документи, установяващи реалността на доставката. Наличието на фактура е необходимо условие по чл. 71, т. 1 ЗДДС, но не е достатъчно за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС съдържа предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит и то изисква наличието на доказателства за реалността на доставката, което означава получателят по фактурата да установи с двустранно подписан документи (приемателно-предавателен протокол, стокова разписка и др.), че фактурираната стока му е предадена от прекия му доставчик. Като не е доказал реалното предаване на стоките по спорната фактура, касационният жалбоподател незаконосъобразно е упражнил правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит и в този смисъл първоинстанционният съд не е допуснал нарушение. По доставки от „Ер Си Ес“ ЕООД.

„Ер Си Ес“ ЕООД е издател на 10 бр. фактури с общ размер на ДДС 13 451, 06 лв., като 4 бр. от тях с № 0…0175/12.04.2012 г. с ДДС 912, 90 лв., № 10…0198/12.05.2012 г. с ДДС 2 141, 21 лв.; № 10…0199/12.05.2012 г. с ДДС 2 334, 61 лв. и № 301/02.06.2012 г. с ДДС 792 лв. са с получател „Ди Ес Импорт“ ЕООД, който е с друг ЕИК, поради което макар и с подобно наименование се касае за получател, различен от касационния жалбоподател. За тези 4 бр. фактури с общ размер на ДДС 6 180, 72 лв. касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит в посочения размер на главницата и съответните лихви, следва да се остави в сила.

Фактура № 10…087/26.01.2012 г. с ДДС 449, 10 лв. е извън ревизирания период, но е включена в ревизионния акт, поради което за нея неправилно е вменено с ревизионния акт задължение и затова и незаконосъобразно съдът е потвърдил акта в тази му част, поради което и решението и ревизионния акт подлежат на отмяна.

За фактура № 10…0188/23.04.2012 г. с ДДС 1 000 лв. се установява, че е с предмет „стоки по опис“, но такива не са представени и наличието само на фактура не установява реалност на доставката. Затова като е отхвърлил жалбата за непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 000 лв. и съответните лихви, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. Същото се установява и за фактура № 10…0164/04.04.2012 г. с ДДС 1 655, 42 лв. за която не се установява реалност на доставката предвид посочения предмет във фактурата „стоки по опис“ без конкретизация. Представения към нея протокол за приемане/предаване не може да се свърже с фактурата и като е отхвърлил жалбата за непризнат данъчен кредит в посочения размер със съответните лихви, съдът е постановил правилно решение.

За три от фактурите - № 10…130/03.03.2012 г. с ДДС 958, 63 лв., № 10…0141/0.03.2012 г. с ДДС 2437, 33 лв. и № 10…0149/23.03.2012 г. с ДДС 870, 76 лв. или с общ размер от 4 266, 72 лв. неправилно съдът е подкрепил констатациите в ревизионния акт за липса на доказателства за реалност на доставките. Видно от данните по делото в хода още на първоначално проведената ревизия, чийто ревизионен акт е бил отменен от решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган от ревизираното дружество е представен опис на 11.12.2014 г. с доказателства. От него е видно, че по посочените по-горе фактури с общ размер на ДДС 4 266, 72 лв. за данъчен период на месец март 2012 г. (извън посочените 3 бр. с друг получател) са представени не само фактури, за което е изпълнено условието по чл. 71 т. 1 ЗДДС, но и доказателства, установяващи реалността на доставките съгласно чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Приемателно-предавателните протоколи са двустранно подписани от получателя и доставчика, посочен е номера на склада на „Б. С-Булгарпрод“, като в тях са посочени стоките, които са предадени/получени – плодове и зеленчуци, което е достатъчно, за да се установи от една фактическото разпореждане със стоките от прекия доставчик към момента на предаването им, респ. получаването от касатора като получател. Протоколите са частни свидетелстващи документи, които се ползват само с формална, но не и материална доказателствена сила, като в тях са вписани страни по доставката с адресите им и лицата, които ги представляват, склад № 67 на посочената по-горе борса, откъдето са приети/предадени стоките (вид и количество), поради което следва да се приеме, че те съдържат необходимите реквизити, доказващи. В същото време освен тях са представени и пътни листове и те съдържат необходимите реквизити, доказващи тяхното транспортиране. Не се спори по делото и изрично в ревизионния доклад приходните органи са посочили, че ревизираното дружество притежава като актив товарен автомобил „МАН“, който е вписан в пътните листове, ведно с шофьора. За последния и приходните органи и съдът са приели, че той е в трудови правоотношения с дружеството-касатор от 01.11.2013 г., но това обстоятелство е само индиция, но не и доказателство, че не е могъл той да превози стоки. Към посочените доказателства са и разходно-касови ордери за платена данъчна основа и ДДС. Липсата на наемен договор на доставчика на склад № 67 в борсата също е индиция, но не е безспорно доказателство, че е невъзможно стоките да са предадени/приети от този склад. С косвени доказателства и при липса на преки писмени или гласни доказателства, вкл. и чрез оспорване на представените от жалбоподателя двустранно подписани писмени документи, неправилно и приходните органи и съдът са приели, че тези пътни листове не доказват транспортирането на стоките предвид, че не е извършено от тях необходимото обсъждане на тези документи, както и че тяхната преценка се извършва наред с наличието на фактури, приемателно-предавателни протоколи и разходно касови ордери. Фактурите също отговарят на всички изисквания по чл. 114 ЗДДС, респ. чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Тези частни документи не са оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК.З и при съвкупната преценка на неоспорените частни документи неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за реалността на доставките по 3 бр. фактури с ДДС в размер на 4 266, 72 лв., посочени по-горе, поради което и решението и ревизионния акт в тази му част подлежат на отмяна относно тази главница и лихви за период на месец март 2012 г. По доставки от „Анди-М“ ЕООД.

„Анди-М“ ЕООД е издал 16 бр. фактури с общ размер на ДДС 29 564, 36 лв.

По фактури № 20…038/04.07.2012 г. с ДДС 1 000 лв., № 0…035/04.06.2012 г. с ДДС 732, 85 лв., № 0…041/12.06.2012 г. с ДДС 2 448 лв., № 0…042/13.06.2012 г. с ДДС 2 371 лв. и № 0…045/14.06.2012 г. с ДДС 2 450 лв. или в общ размер от 9 001, 85 лв. по несъмнен начин по делото е установено, че посоченият в тези фактури получател е „Ди Ес Импорт“ ЕООД, което е с различен ЕИК от този на жалбоподателя, въпреки частичното съвпадение в наименованията. При така установеното правилно съдът е отхвърлил жалбата в тази й част на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 9 001, 85 лв. и съответните лихви.

За останалите фактури 11 бр. фактури № 10…28/26.04.2012 г. с ДДС 1358, 97 лв., № 20…032/01.07.2012 г. с ДДС 2 485 лв., № 10…050/03.07.2012 г. с ДДС 1 521, 54 лв., № 20…037/04.07.2012 г. с ДДС 1 806, 39 лв., № 20…041/05.07.2012 г. с ДДС 1 645 лв., № 20..055/06.07.2012 г. с ДДС 901, 09 лв., № 20…056/07.07.20121 г. с ДДС 1 976, 52 лв., № 20…059/08.07.2012 г. с ДДС 2 498 лв., № 20…045/19.07.2012 г. с ДДС 2 485 лв. и № 10…53/20.07.2012 г. с ДДС 1 400 лв. или с общ размер от 20 562, 51 лв. издадени от този доставчик отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, респ. чл. 226 от Директива 2006/112/ЕС/ са налице доказателства като приемателно-предавателни протоколи за дини, други плодове и зеленчуци, пътни листове и разходно – касови ордери, които при неоспорването има за тяхната автентичност от приходната администрация пред първоинстанционния съд, както и при тяхната преценка, се установява реалното изпълнение на фактурираните плодове и зеленчуци. Нито приходните органи пред които са представени тези доказателства, нито съдът са извършили пълна и всестранна преценка на тези доказателства. Вместо това са изложени общи констатации от административните органи и схематични мотиви от съда, в голяма част неотносими към реалността на доставките. При така установеното настоящият съд счита, че от посочените доказателства се доказва действително извършени доставки, поради което неправилно съдът е отхвърлил жалбата. На това основание първоинстанционното решение в тази му част за непризнато право на данъчен кредит по описаните фактури с общ размер на ДДС 20 562, 51 лв. и съответните лихви следва да бъде отменено като неправилно, както и ревизионния акт в същата част. По доставки от „Б. П-2002“ ЕООД.

Относно издадените от „Б. П - 2002“ ЕООД 8 бр. фактури с общ размер на ДДС 14 696, 36 лв., като се установява, че по фактура № 10…018/06.08.2012 г. с ДДС 2 360 лв. е посочен предмет на доставката „стоки по опис“, а приемателно-предавателния протокол различни видове плодове и зеленчуци в големи количества, на предвид, че във фактурата като мярка е посочено бр., а количество – 1, 00, не може протоколът да се свърже с фактурата, но този протокол не може да се свърже с фактурата, тъй като в нея не е отразено количеството стоки, а относно мярката е посочено в брой, поради което правилно съдът е потвърдил ревизионния акт в тази му част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 360 лв. и съответните лихви. Във фактура №10…020/08.08.2012 г. с ДДС 2 400 лв., както и в съпровождащия я протокол за приемане/предаване също е посочено „стоки по опис“, поради което по никакъв начин не се установява какъв е предмета на доставката и съответно не се доказва и нейната реалност. За фактура № 10…021/09.08.20121 г. с ДДС 83 лв. като предмет на стопанската операция е посочено „стоки по опис“, а в приемателно-предавателния протокол лук 1380 кг, поради което той не може да се свърже с фактурата, в която като мярка е отразено брой, а за количество - 1, 00. По изложените мотиви настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба в тази част е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

За останалите 5 бр. фактури от „Б. П-2002“ ЕООД - № 10…09/01.08.2012 г., № 10…010/02.08.2012 г., № 10..013/04.08.2012 г, № 10..014/04.08.2012 г. и № 10..017/04.08.2012 г. с общ размер на ДДС 9 842, 76 лв. в представените в хода на ревизията приемателно –предавателни протоколи, двустранно подписани от страните по доставките са описани отделните видове стоки – дини и пъпеши и в един от тях – лук, поради което, съпоставяйки с общото количество, което е фактурирано и посоченото в протоколите за приемане и предаване, може да се направи извод, че фактурите съдържат необходимите реквизити по чл. 114 ЗДДС, респ. чл. 226 от Директива 2006/112/ЕС/ отразяват действително извършени доставки на стоки, като освен фактури и протоколи са представени и пътни листове и разходно-касови ордери. Тези частни документи не са оспорени от приходната администрация в съдебното производство по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, поради което след извършване на преценка се установи, че е доказана реалността на тези доставки. Затова като е отхвърлил в тази част жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ревизионния акт в тази част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 9 842, 76 лв. и съответните лихви да бъде отменен

По доставки от „Аквая“ ЕООД.

От „Аквая“ ЕООД са издадени 5 бр. фактури с общ размер на ДДС 1 962, 91 лв. В три от тези фактури предметът на стопанската операция е “стоки по опис“, без да са представени описи. В приложените по делото в хода на ревизията протоколи за приемане и предаване са описани стоките и общото количество, посоченото в тях отговаря на общото количество във фактурите, като са приложени към тях и пътни листове и разходно-касови ордери. В този смисъл относно фактура № 39/03.09.2012 г. с ДДС 300 лв. като предмет на доставката е посочено „стоки по опис“, като е отразена мярка за бр., а количество 1, 00 и въпреки, че към нея има приложен приемателно-предавателен протокол, в който са посочени стоки – айсберг 40, 000 кг., гъби - 42, 300 кг., пресен лук – 26, 200 кг. и моркови 800, 250 кг., то този протокол по никакъв начин не може да се свърже с посочената фактура. По фактура № 40/05.0920. с ДДС 440 лв., както и по фактура № 35/02.08.2012 г. с ДДС в размер на 1 103, 65 лв. предмет на доставката е вписано само „стоки по опис“, но опис не е представен, както и мярката е посочена е за брой, а количеството стоки 1, 00. Ръкописно върху фактурата са изброени зеленчуци, плодове и подправки и съответното количество, но това не представлява опис, нито е известен автора на дописването. Представена е фактура по предходната доставка, която е подробна по отношение предмета на доставката, но тя не може да се свърже с пряката доставка, като това не се установява и от приемателно-предавателния протокол. Предвид изложеното по посочените по-горе фактури с общ размер на ДДС 1 843, 65 лв. правото на данъчен кредит правилно не е признато от решаващия съд и жалбата правилно е отхвърлена.

Установява се, че във фактура № 10…010/12.05.2012 г. с ДДС в размер на 41, 89 лв. коректно са посочени видовете стоки и тяхното количество с данъчна основа и ДДС, като последното е в размер на 41, 89 лв., поради което тя съдържа необходимите по чл. 114 ЗДДС, респ. чл. 226 от Директива 2006/112//ЕС реквизити. Към фактурата са представени пътен лист, разходно-касов ордер и приемателно-предавателен протокол, в който стоките са конкретизирани по начин, който е посочен във фактурата. При неоспорването на тези частни диспозитивни и свидетелстващи документи от приходната администрация по отношение на тяхната автентичност и неоткриване поради тази причина на производство по чл. 193 ГПК, неправилно съдът е отхвърлил жалбата в тази част. При така установеното от настоящия състав следва по посочената фактура правото на данъчен кредит в размер на 41, 89 лв. да се приеме, че е упражнено от жалбоподателя законосъобразно и в тази част обжалваното решение и ревизионния акт следва да бъдат отменени в размера на посочената главница и съответните лихви.

Същите изводи за доказана реалност на доставката на подробно описания предмет на доставката по фактура № 19/04.04.2012 г. с ДДС 77, 37 лв., наличието на съпътстващи документи, като пътен лист, разходно-касов ордер и приемателно-предавателен протокол. Затова като е отхвърлил жалбата в тази й част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 77, 37 лв. и съответните лихви, решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се отмени и ревизионния акт в посочената част.

По доставки от „Календс“ ЕООД.

„Календс“ ЕООД е издател на 18 бр. фактури през данъчен период на месец септември 2012 г. с общ размер на ДДС 14 060 лв. ( № 10…012/03.09.2012 г., № 10…015/04.09.2012г.,№ 10…017/05.09.2012 г., № 10…018/06.092012 г., № 10…020/08.09.2012 г., № 10..023/10.09.2012 г., № 10…024/11.09.2012 г., № 10…028/14.09.2012 г., № 10…029/15.09.2012 г., № 10…030/15.09.2012 г., № 10…035/18.09.2012 г., № 10…039/21.09.2012 г., № 10…040/22.09.2012 г., № 10…041/22.09.2012 г., № 10…042/26.09.2012 г., № 10…043/27.09.2012 г., № 10…045/28.09.2012 г. и № 10…046/29.09.2012 г.), като в хода на ревизията са представени приемателно-предавателни протоколи, пътни листове и разходно-касови ордери, но те не могат да се свържат с фактурите. В последните като предмет на доставките е посочено само „стоки по опис“, а като мярка – брой и количество 1, 00. В приложените към фактурите приемателно-предавателни протоколи са изброени различни видове плодове и зеленчуци и тяхното количество, но те по никакъв начин не може да се свържат с фактурите. В този смисъл като е отхвърлил жалбата за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 14 060 лв. и съответните лихви по фактурите, издадени от „Календс“ ЕООД административният съд е постановил правилно решение като краен резултат следва да се остави в сила.

По доставки от „М. Т“ ЕООД.

„М. Т“ ЕООД е издател на 2 бр. фактури с общ размер на ДДС 3 601, 40 лв. и с предмет доставка на картофи и тиква., като фактура № 10…030/27.09.2013г. с ДДС 2 800 лв., а фактура № 10…026/18.09. 2013 г. с ДДС 801, 40 лв. В хода на ревизията жалбоподателят е дал обяснение, че не може да представи фактурите, но видно от тройната съдебно-счетоводна експертиза и от данните по делото, се установява, че такива са представени от МВР. Доказателства за реалност на доставките по тези фактури не са ангажирани от ревизираното дружество, поради което в тази част за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 3 601, 40 лв. и съответните лихви обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че касационният жалбоподател е осчетоводил фактурите, по които са представени доказателства за реалното им осъществяване, заприходени са стоките по с/ка 304 „Стоки“. Освен това според експертите фактурите са включени в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС, но то е без значение за правото на данъчен кредит в полза на получателя, а евентуално може да бъде само индиция за реалното им изпълнение, ако са налице достатъчно други категорични доказателства за фактическото осъществяване на спорните доставки.

Действията, респ. бездействията на доставчиците и в съдебната практика на СЕС и на ВАС, се приема, че не може за тях да се държи отговорен получателя. Последният не може да контролира доставчиците си и отговаря за тези факти и обстоятелства относно реалността на доставките само по отношение на документите, които е съставял двустранно с доставчика си. Без значение за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит е и наличието или не на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, каквито констатации съществуват в ревизионния акт и съдът не ги е санкционирал, а в голямата им част ги е подкрепил. Липсата на аналитично отчитане на стоките, както е посочено от вещите лица неправилно е обусловило у съда в подкрепа на приетото от приходните органи, че не е доказана реалност на доставките. Даденият от касатора превес на синтетично отчитане, е въпрос на счетоводна политика, която се избира от данъчния субект и не трябва да се свързва основно с въпроса на доказване на реалността на спорните доставки.

Преценката на приемателно-предавателните протоколи от съда са неправилни и не отговарят на фактическото положение, установено от настоящия съдебен състав. Недоказването от доставчиците, че те са били наематели на складовите помещения, посочени в приемателно-предавателните протоколи, не води до категоричен извод, че доставките не нереални. Този извод би могъл да се направи само, ако процесуалният представител на приходната администрация с процесуалните се действия по оспорване на приемателно-предавателните протоколи и другите частни документи, които ги съпътстват относно автентичността им, което безспорно се доказа по делото, че не е направено. Непредставянето на счетоводна документация от доставчиците, неправилно е възприето от решаващия съд, като обстоятелство, неустановяващо реалността на доставките.

Липсата на доказателства за плащане на данъка от доставчиците, неправилно е мотивирало съда да приеме, че това е част от предпоставките за законосъобразното упражняване от получателя на правото на данъчен кредит, а е предмет на друго производство за поемане на солидарна отговорност за тези действия.

Необосновано е направено обобщение от съда, че във всички фактури липсва вида и количеството на стоките и не е посочена данъчната основа, тъй като това не отговаря на фактите по делото. Изрично настоящият съдебен състав е разграничил фактурите, в които е описан детайлно предмета на доставките от тези, които е посочено „стоки по опис“, но такъв не е представен, нито има конкретно описание в приемателно-предавателните протоколи. За една част от доставките се установи, че макар във фактурите да е посочено „стоки по опис“, в приемателно-предавателните протоколи е налице конкретно посочване на видовете стоки и тяхното количество общ размер, което съвпада с количеството на стоките, отразено в приемателно-предавателните протоколи. Въз основа на посоченото настоящият съдебен състав е приема за частично неправилно обжалваното решение.

Допълнително направеното възражение от касационния жалбоподател за изготвяне на ревизионния доклад извън срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК не го прави невалиден, нито са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като този срок не е преклузивен.

Предвид изхода на делото и направените искания на страните за разноски: Касационният не е направил искане за разноски и затова такива не се присъждат. На Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 859, 87 лв. за касационната инстанция. Първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 1 859, 87 лв. до пълния размер от 2 922, 47 лв., поради което за 1 859, 87 лв. присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите, решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 368/17.01.2020 г., постановено по адм. дело № 11257/2017 г по описа на Административен съд, София-град в частите, в които е отхвърлена жалбата на „Ди Ес Импорт 2011“ ЕООД – гр. С. против РА № Р-22002216001631-091-001/20.12.2016 г., потвърден с решение № 917/13.06.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за отказано право на дружеството на данъчен кредит по доставки от „Ер Си Ес“ ЕООД по фактура № 10…087/26.01.2012 г. с ДДС 449, 10 лв. и съответните лихви, фактури № 10…130/03.03.2012 г. с ДДС 958, 63 лв., № 10…0141/0.03.2012 г. с ДДС 2437, 33 лв. и № 10…0149/23.03.2012 г. с ДДС 870, 76 лв. или с общ размер от 4 266, 72 лв. и съответните лихви; по доставки от „Анди-М“ ЕООД по фактури 11 бр. фактури № 10…28/26.04.2012 г. с ДДС 1358, 97 лв., № 20…032/01.07.2012 г. с ДДС 2 485 лв., № 10…050/03.07.2012 г. с ДДС 1 521, 54 лв., № 20…037/04.07.2012 г. с ДДС 1 806, 39 лв., № 20…041/05.07.2012 г. с ДДС 1 645 лв., № 20..055/06.07.2012 г. с ДДС 901, 09 лв., № 20…056/07.07.20121 г. с ДДС 1 976, 52 лв., № 20…059/08.07.2012 г. с ДДС 2 498 лв., № 20…045/19.07.2012 г. с ДДС 2 485 лв. и № 10…53/20.07.2012 г. с ДДС 1 400 лв. или с общ размер от 20 562, 51 лв. и съответните лихви; по доставки от „Б. П-2002“ ЕООД по № 10…09/01.08.2012 г., № 10…010/02.08.2012 г., № 10..013/04.08.2012 г, № 10..014/04.08.2012 г. и № 10..017/04.08.2012 г. с общ размер на ДДС 9 842, 76 лв. и съответните лихви; по доставки от „Аквая“ ЕООД по фактура № 10…010/12.05.2012 г. с ДДС в размер на 41, 89 лв. и съответните лихви и по фактура № 19/04.04.2012 г. с ДДС 77, 37 лв. и съответните лихви и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № Р-22002216001631-091-001/20.12.2016 г., потвърден изцяло с решение № 917/13.06.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП в посочените по-горе части.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските за разликата над 1 859, 87 лв. присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите до пълния размер от 2 922, 47 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА „Ди Ес Импорт 2011“ ЕООД – гр. С. да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 859, 87 лв. за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.