Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 92/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 79/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменена заповед № ФК-26-0364160/19.02.2020 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на „Грация 92“ ЕООД – гр. Я. „запечатване на търговски обект – кафе – сладкарница „Грация“, находящ се в гр. Я., ж. к. „Диана“ № 66 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.Рират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че административният орган е издал процесната заповед в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, както и при липса на мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка. Счита, че по делото безспорно е установено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, като налагането на ПАМ цели предотвратяване осъществяването на последващи нарушения, водещи до неотчитане на приходи в бюджета. Относно продължителността на срока счита, че същият е определен предвид установената фактическа обстановка при спазване принципа за съразмерност, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на „Грация 92“ ЕООД. Претендира присъждане на разноски – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.Приложени са писмени бележки от процесуалния представител юриск. Д.К.
Ответникът по касационната жалба „Грация 92“ ЕООД – гр. Я. чрез процесуалния си представител адв. П.П, в представен по делото писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да отмени наложената ПАМ първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна, но същата е издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не съответства и на целта на закона. В тази връзка счита, че определеният срок за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, като определен към средния от законово определения максимален срок, не отговаря на тежестта на нарушението, както и не е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. С оглед представените от дружеството доказателства, съдът не споделя мотива на административния орган, че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. На следващо място като неоснователен счита и довода за наличие на непогасени публични задължения към датата на издаване на оспорения акт като основание за продължителността на срока на мярката, тъй като видно от представеното удостоверение по делото, търговецът няма задължения. Според състава наличието на касова разлика между наличните в касата и маркираните чрез ФУ парични средства се дължи на обичайната практика на сервитьорите да се оставя ресто като бакшиш и не сочи непременно за системно неизползване на касовия апарат. Счита, че в конкретния случай, налагането на мярката не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, като продължителността на мярката следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. В тази връзка, след анализ на публично оповестени указания на НАП от 04.06.2020 г., обосновава извод, че в случая не са налице критериите, които органът следва да съблюдава при определяне продължителността на наложената мярка, поради което определеният срок от 14 дни е несъразмерен.
В заключение съдът приема, че определената продължителност на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в която ще бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта за период от 14 дни. С оглед на това, съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка, като издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 АПК и несъответствие с целта на закона, е незаконосъобразна и е постановил нейната отмяна. Обжалваното решение е неправилно постановено.
Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки.
В процесния случай при извършената контролна покупка на напитки от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка на обща стойност 18, 12 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 24, 02 лв. Установеното наличие на положителна разлика в касовата по фискалното устройство и фактическата наличност, която е в повече, противно на приетото от съда, е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, поради което при възникнало задължение за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В тази връзка, издадените от дружеството заповеди във връзка с изпълнението на задълженията, вменени с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, са неотносими предвид установеното от органите по приходите нарушение на същите. Свеждането до знанието на служителите на законово установените задължения на търговеца във връзка с отчитането чрез фискални устройства на продажбите в търговския обект в действителност е индиция за създаване на организация на работата, неводеща до укриване на доходи, но не сочи и към изпълнение на същите.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка и следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна да води до отклонение от данъчно облагане.
Достигнатите от решаващия състав изводи, обосновани въз основа на издаденото на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗНАП становище от изпълнителния директор на НАП са неотносими към настоящия спор. Съгласно цитираната разпоредба изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. Това следва да покаже, че конкретното становище съдържа отговори на поставени въпроси относно начина на тълкуване от органите на НАП на конкретни разпоредби от ЗДДС – чл. 186 и чл. 188 и целта е уеднаквяване на административноправната практика при прилагането на ПАМ. По аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗНА същото не е със задължителен характер, като изпълнението или не на заложените в него критерии от страна на органа по приходите не следва да влияе на преценката относно съответствието на издадената и оспорена пред съда заповед за налагане на ПАМ с материалния и процесуалния закон.
Относно мотивите на съда, че оспорената пред него ПАМ е незаконосъобразна и поради липсата на изложени мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска. В оспорената заповед са обсъдени наличието на касова разлика, средно – дневния оборот на обекта и местоположението му – оживена улица, с постоянен клиентопоток. Тези мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна административна мярка, наред с установената разлика между касовата наличност към момента на проверката и наличността във ФУ и при обща преценка за тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният орган, прилагайки дискреционната си власт, с оспорената заповед е определил срок за запечатване на обекта и забраната за достъп до него в рамките на средната продължителност, поради което не е извършено соченото от първостепенния съд нарушение на принципа на съразмерност.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции и 70 лв. платена държавна такса за касационното производство.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 92/19.06.2020 г., постановено по адм. дело № 79/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменена заповед № ФК-26-0364160/19.02.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С. за налагане на принудителна административна мярка на „Грация 92“ ЕООД – гр. Я. „запечатване на търговски обект – кафе – сладкарница „Грация“, находящ се в гр. Я., ж. к. „Диана“ № 66 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Грация 92“ ЕООД – гр. Я. срещу посочената по-горе заповед.
ОСЪЖДА „Грация 92“ ЕООД – гр. Я. с да заплати на Национална агенция за приходите 200 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер 70 лв. или обща сума 270 лв. Решението не подлежи на обжалване.