Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационни жалби на кмета на община Е. против решение № 598/25.04.2019г. и допълнително решение № 819/19.06.2019г., постановени по административно дело № 869/2018г. на Административен съд – София-област.

В касационните жалби се сочи, че атакуваните съдебни актове са неправилни и незаконосъобразни, тъй като са постановени в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и са необосновани - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. На първо място жалбоподателят сочи, че оспореното писмо на кмета на община Е. не носи белезите на административен акт и поради тази причина не подлежи на съдебен контрол. Освен това счита, че дори и да се приеме, че има постановен отказ, то той е правилен и законосъобразен, тъй като процесният имот е нанесен в кадастъра още през 1999 година. Поради това моли касационната инстанция да отмени атакуваните съдебни решения и да отхвърли предявеното оспорване. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата М.З от [населено място] оспорва касационните жалби и счита, че атакуваните решения не страдат от изложените в жалбите пороци. Поради това моли касационната инстанция да отхвърли жалбите. Претендира присъждането на направените в касационната инстанция разноски.

Останалите ответници - М.З, Е.В, Л.З, Д.Б, П.З, Д.З, С.З, С.З, Г.З, Х.И, М.З, Ц.П, П.З, Б.Т, И.Я, Г.Ш, П.Ш, В.Н, Д.П, С.К, Д.И и С.И не заявяват становище по касационните жалби.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от лице, за което съдебните актове са неблагоприятни. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Административното производство е започнало по заявление вх.№ УТ-09-32/03.07.2018г., с което е поискано отстраняването на непълнота и грешка, допуснати при нанасянето на имот пл.№ 3080- УПИ І и...