Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.С, [населено място], [адрес] срещу решение № 23/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 54/2020 г. по описа на Административен съд гр. Р., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-01-3573 от 04.12.2019г., издадена от Кмета на О. Р, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на МПС, собственост на касатора.

По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3 предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касация - Кметът на Община гр. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и правилност на съдебното решение в атакуваната му част, като предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

От фактическа страна е било прието, че след извършена проверка на нарочна комисия при О. Р на 19.07.2019 г. е съставен Констативен протокол (КП) № 577 от същата дата за техническото състояние на собствено на касатора МПС. Видно от съдържанието на констативния протокол комисията установила, че горепосоченото МПС е било паркирано и/или изоставено на терен общинска собственост, находящ се в гр. Р., ул. „Родина” № 27 и е излязло от употреба, съгласно Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и...