Пленумът на Върховния съд разгледа предложението на председателя на Върховния съд, образувано по н. ч. пр. № 6/1961 г., и за да се произнесе взе пред вид:

С решенията на VII конгрес на БКП и други държавни и партийни документи партията постави на съответните държавни органи задачата да се засили борбата с тежките престъпления. Когато целият български народ в изпълнение указанията на БКП е зает с творчески съзидателен труд за изграждане на социализма и комунизма, важно значение придобива решителната борба срещу тежките престъпления, като престъпленията против НРБ, шпионажа, издаването на държавна тайна, големите посегателства върху държавната и обществената собственост, убийствата, грабежите, дръзките хулиганства, груповите и тежки изнасилвания, а така също и борбата срещу тежките транспортни и трудови злополуки, резултат на грубото или системно нарушаване от водачите на моторните превозни средства и други отговорни лица правилата на движението и правилата по обезопасяването на труда, и срещу всякакви други опасни престъпления, За да решат успешно поставената от партията задача, необходимо е съдилищата наред с мерките от превантивен и възпитателен характер да налагат на лицата, извършили такива тежки престъпления, и на опасните рецидивисти строги наказания, предвидени в Наказателния кодекс.

1. Съдилищата, като разглеждат такива дела, обикновено налагат достатъчно строги наказания на провинените лица. Но наред с това някои народни и окръжни съдилища и състави на Върховния съд нерядко допускат сериозни грешки при разглеждането на такива дела: налагат сравнително леки наказания, което свидетелствува, че те не дооценяват високата обществена опасност на тия престъпления.

Така например:

а) По н. о. х. д. № 981/1959 г. Плевенският окръжен съд е осъдил подсъдимия на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по чл. 106, ал. 3, т. 1 НК за присвояване на 15 990 лв., поверени му като касиер на ТКЗС.

Наистина сумата е възстановена, но наложеното наказание е леко, защото:

размерът на присвоената сума не е малък, присвоено е имущество на ТКЗС, присвояването е извършено чрез фалшификация, а подсъдимият е с добро материално положение и липсват по делото каквито и да било данни за изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.

б) По н. д. № 753/1959 г. Русенският окръжен съд е осъдил подсъдимия за присвояване по чл. 106, ал. 3 НК на 8405 лв. на 5 години лишаване от свобода (минимумът, определен от закона), а Върховният съд неоснователно е намалил същото на 3 години и е приложил чл. 48 НК (условно осъждане), макар че подсъдимият е извършил присвояването като ръководител в съучастие с 15 подсъдими и сведенията, събрани по делото, също тъй характеризират подсъдимия като общественоопасно лице.

в) По н. д. № 71/1961 г. Варненският военен съд е осъдил подсъдимия В, С. В, за умишлено убийство на родния си баща, (чл. 127, т. 4 НК) на 6 години лишаване от свобода. Съдът е счел за изключително смекчаващо обстоятелство факта, че убитият бил изоставил семейството си преди 20 години. Този извод на съда е неправилен, не е съобразен с данните и не дава основание за такова снизхождение.

Пленумът на Върховния съд констатира, че на по-голяма част от делата за опити за убийство също така се определят неоправдано леки наказания въпреки повишената обществена опасност и на този род деяния.

г) Явно занижено наказание - 800 лв. глоба и обществено порицание, е наложено и по н. д. № 1265/1960 г. на Софийския народен съд. Подсъдимият е извършил дръзко хулиганство спрямо орган на МBР, като го оскърбил неколкократно и му нанесъл два тежки удара с глава в лицето. Съдът е подценил дръзкия характер на нападението и това, че хулиганството се е изразило в посегателство върху държавен орган при изпълнение на служба.

2. Съдилищата почти не прилагат чл. 40 НК (*), когато определят на подсъдимия наказание за извършени от него няколко отделни престъпления, за които са наложени еднородни наказания. Те не прилагат текста дори и когато подсъдимият е опасен рецидивист, осъждан многократно. Така например:

а) Софийският народен съд е осъдил подсъдимия М., преди това осъждан много пъти за измами и злоупотреби: по н. о. х. д. № 367/1960 г. за 17 измами - на 5 години лишаване от свобода (чл. 193 - 194)и по н. о. х. д. № 626/1959 г. за 19 измами, извършени от него и в съучастие с други лица - на 5 години лишаване от свобода (чл. 193 - 194 НК). Съдът е определил по съвкупност общо наказание 5 години лишаване от свобода, но не е приложил чл. 40 НК за увеличаване на наказанието най-много до 7,5 години.

б) По н. о. х. д. № 2737/1960 г. Софийският градски съд е осъдил А. М. за присвояването на 1120 лв. по чл. 106, ал. 3, т. 2 НК на един месец лишаване от свобода, макар че подсъдимият е с голяма обществена опасност: осъждан преди това 14 пъти за кражби, обсебвания и др. престъпления.

Съгласно чл. 40 НК определеното наказание по съвкупност може да се увеличава както когато се налага с една присъда, така и при кумулирането на наказанията по две или повече отделни присъди. Съдилищата очевидно не дооценяват високата обществена опасност на рецидива.

3. Пленумът на Върховния съд констатира, че някои съдилища допускат бавност при разглеждането на тези дела и че обикновено ги разглеждат в съдебните зали, а не на място - в завода, фабриката, ДЗС, ТКЗС и др. обществени организации, където е извършено престъплението. При това не всякога се обезпечава присъствието на трудещите се при разглеждането на тези дела. Тази практика в много случаи води до, откъсването на съда по време и място от извършеното престъпление и благоприятствува за недооценяването от съдилищата на обществената опасност на тези престъпления и рецидиви. Затова правилно е да се обърне внимание на съдилищата да не допускат никакво забавяне при разглеждането и решаването на тези дела и обикновено да ги разглеждат на място.

Обръща се внимание на съдилищата, че съгласно чл. 8, буква "а" НПК (Изв., бр. 90/1961 г.) представители на трудещите се могат да бъдат допуснати като обществени обвинители и обществени защитници по наказателни дела. Прилагането на този текст от съдилищата ще допринесе за преодоляване на проявената слабост по недооценяване високата обществена опасност на тежките престъпления и рецидиви. Съдилищата трябва да съдействуват активно за осъществяването на тази разпоредба по делата за такива престъпления.

4. За извършването на тежките престъпления обикновено способствуват и лошата организация на работата, недостатъчната бдителност и небрежност на някои ръководещи лица от държавния и стопанския апарат. При разглеждането на делата съдилищата трябва да разкриват причините, които са способствували за извършването на престъплението, и да сигнализират пред съответните органи за отстраняването на недостатъците и слабостите в работата, което ще спомага за предотвратяването на нови престъпления.

В такива случаи съдилищата са длъжни с определение да посочат допуснатите слабости и недостатъци в работата на съответното учреждение или организация и да предложат на висшестоящия орган или организация да вземе съответни мерки за отстраняването им.

За успешното водене на борбата срещу престъпността съдилищата трябва да установят тесни връзки с колективите на трудещите се и с местните обществени организации, да дирят тяхната помощ за предотвратяване на всякакви престъпления и правонарушения и по-специално на тежките престъпления.

Чрез колективите на трудещите се и чрез обществените организации може ефикасно да се въздействува върху неустойчивите граждани за превъзпитанието им и предпазването им от противообществени прояви. Особено важни форми на обществено въздействие, препоръчани от ПБ на ЦК на БКП с решението от 1960 г. и законоустановени впоследствие, са доброволните отряди на трудещите се по спазване на обществения ред в страната, другарските съдилища и комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. На тези форми на обществено въздействие съдилищата трябва да оказват необходимата помощ и да им дават всестранна подкрепа за извършването на съответната превантивна работа.

5. Обикновено съдилищата проверяват внимателно материалите по делото, следят дали предварителното следствие е пълно и правилно проведено, дали е надлежно обосновано предявеното обвинение, дават правилна квалификация на престъплението и отмерват наказанието съответно с тежестта на извършеното престъпление и с оглед на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Но някои съдилища в отделни случаи не извършват това достатъчно пълно и грижливо и поради тази причина се отменяват присъдите от второинстанционния съд и се забавя решаването на делото, което не съдействува на борбата с тежките престъпления.

6. Почти във всички случаи, когато подсъдимият е възстановил присвоените суми (по чл. 106, ал. 3-5 НК) или вещи (чл. 104, 105, 108 НК), съдилищата обикновено приемат, че са налице смекчаващи или многобройни, или изключително смекчаващи обстоятелства, и с оглед на това налагат крайно леки наказания и много често прилагат чл. 48 НК - условно осъждане. Възстановяването на сумите или вещите е важно обстоятелство, но обсъждането и преценката му изолирано и откъснато от другите обстоятелства по делото и отмерването на наказанието главно с оглед на възстановяването довеждат до недооценяване високата обществена опасност на престъпленията по чл. 106, ал. 3-5 НК. Правилно е възстановяването на присвоените суми или вещи да се обсъжда и преценява от съда конкретно във всеки случай, и то заедно с всички други обстоятелства и доказателства по делото - с оглед тежестта на извършеното престъпление, с оглед личността на подсъдимия - и само след това да се признае или не то за съществено обстоятелство при определяне размера на наказанието.

7. Някои съдилища и състави на Върховния съд неправилно отлагат изпълнението на наказанието по отделни дела (условно осъждане - чл. 48 НК), макар от обстоятелствата, установени по делото, да се вижда, че за поправянето на подсъдимия и за възпитанието на другите граждани е необходимо същият да изтърпи наложеното му наказание. Такива грешки особено често допускат второинстанционните съдилища. Неправилното отлагане на наложеното наказание по делата за тежки престъпления не съдействува за поправянето на подсъдимия, не възпитава останалите неустойчиви граждани и не подпомага, борбата срещу престъпността.

Така например:

а) Пловдивският градски съд по н. о. х. д. № 76/1961 г. е признал за виновен Д. Х. по чл. 106, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 и чл. 36 НК, загдето в съучастие с други лица е присвоил 15 916 лв., като е съставил лъжлив документ с невярно съдържание, и му е наложил да изтърпи 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Върховният съд е приложил чл. 48 НК, като е взел пред вид само обстоятелството, че подсъдимият се е разкаял, възстановил е сумите, добрите му трудови и политически качества, без да се съобрази с големия размер на присвоената сума и завишената обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на което неправилно се явява приложението на чл. 48 НК.

б) Подсъдимата К. П. е ослепила умишлено Х. И. Врачанският народен съд за това тежко престъпление е наложил три години лишаване от свобода - минимума на наказанието, предвидено по чл. 139 НК. Освен това съдът необосновано е приложил чл. 48 НК - условно осъждане, макар че престъплението е особено опасно, подсъдимата е проявила подчертана жестокост, последиците - ослепяване завинаги, са много тежки за пострадалия и няма никакви данни, които убеждават, че за поправянето на подсъдимата не е нужно да изтърпи наказанието. Единственото съображение на съда, че подсъдимата е възрастна (а тя е на 54 години), е явно незаконосъобразно.

в) По н. д. № 1685/1961 г. Софийският градски съд е осъдил Н. Ш. на 1 година лишаване от свобода, загдето е дал подкуп сумата 3650 лв. на длъжностно лице П, (чл. 261 НК), което да му достави имотна облага, като наруши служебните си задължения. Не са събрани никакви доказателства, че за поправяне на лицето, извършило това позорно престъпление, не е нужно да изтърпи наказанието. Въпреки това съдът необосновано е отложил изпълнението на наказанието (чл. 48 НК).

8. Второинстанционните съдилища и съставите на Върховния съд допускат грешки при изменяването на присъдите особено при намаляване на наказанията поради явно несъответствие между определеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца. Осъдените на лишаване от свобода обжалват масово присъдите и като правило във всяка жалба правят оплаквания, че присъдата е явно несправедлива (чл. 232, буква "д" НПК).

Второинстанционните съдилища и Върховният съд често уважават тези оплаквания и намаляват определените от първоинстанционните съдилища наказания. В някои случаи това намаление се прави, без да са налице основания за това. Така например:

а) По н. д. № 320/1960 г. на Видинския окръжен съд подсъдимият е признат за виновен по чл. 131, ал. 3 НК, че в пияно състояние е причинил смъртта на един мотоциклетист, и е осъден на 12 години лишаване от свобода, а Върховният съд неоправдано е намалил наказанието на 10 години лишаване от свобода, без да са налице обстоятелства, които да указват, че присъдата е явно несправедлива.

б) По н. д. № 51/1961 г. на Силистренския окръжен съд подсъдимият е бил осъден на 6 месеца поправителен труд при 20 % удръжка от възнаграждението му (чл. 113 НК) за разпиляване на 17 230 лв., а Върховният съд е намалил наказанието като явно несправедливо на 4 месеца поправителен труд с 10 %, удръжка от възнаграждението, без да са налице обстоятелства, които да обосновават намалението.

Явната несправедливост е основание за изменяване на присъдата от втората инстанция само когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост намаляването или увеличаването на наказанието, макар то да е определено от първоинстанционния съд в рамките на закона.

9. При правените проверки по реда на съдебния надзор Върховният съд констатира и случаи, в които съдилищата за дребни кражби, присвоявания или за други престъпления с по-малка обществена опасност налагат наказание лишаване от свобода, макар че престъплението е извършено от трудещ се, за пръв път, че то е изолиран случай в живота му и че този род престъпления не представляват обществена опасност в района, в който това престъпление е извършено. В тези случаи са налице всички условия съдилищата да приемат, че за поправянето на подсъдимия и за възпитанието на другите не е необходимо откъсването на осъдения от производството за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

За да се отстранят отбелязаните недостатъци и слабости и за да се засили борбата срещу тежките престъпления, Пленумът на ВС на Р. Б.

ПОСТАНОВИ:

1. Обръща се внимание на съдилищата, че най-важната задача на съдебните органи е решителната борба срещу тежките престъпления, като престъпления против НРБ, шпионаж, издаване на държавна тайна, големи посегателства върху държавната и обществената собственост, убийства, грабежи, дръзки хулиганства, групови и тежки изнасилвания, а така също борбата срещу тежките транспортни и трудови злополуки, резултат на грубото или системно нарушаване от водачи на превозни моторни средства и други отговорни лица правилата на движението и правилата за безопасността на труда и др. На лицата, извършили такива престъпления, а така също и на опасните рецидивисти съдилищата са длъжни да налагат в рамките на закона строги наказания.

2. Когато подсъдимият е извършил няколко отделни престъпления и наложените за тях наказания са еднородни, съдилищата са длъжни съгласно чл. 40 НК да се занимаят с въпроса за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание.

3. Съдилищата са длъжни да разглеждат делата за тези тежки престъпления във възможно най-къси срокове и обикновено на самото място в завода, фабриката, ДЗС, ТКЗС и др., където е извършено престъплението, като се обезпечи присъствието на трудещите се.

Съдилищата са длъжни да обезпечат качественото разглеждане на делата при строго спазване на социалистическата законност и принципите на социалистическия наказателен процес.

Обръща се внимание на съдилищата да съдействуват на представителите на обществените организации за участието им по делата като обществени обвинители или обществени защитници съгласно чл. 8, буква "а" НПК (Изв., бр. 90/1961 г.).

4. Съдилищата са длъжни при разглеждането на делото да разкриват причините, които са способствували за извършването на престъплението, и с определение да посочат мерките, които трябва да се вземат за отстраняването на тези причини и кой трябва да вземе тези мерки.

Съдилищата да установят тесни връзки с колективите на трудещите се, с обществените организации, да дирят тяхната помощ за предотвратяването на престъпленията и правонарушенията и да оказват необходимата помощ на другарските съдилища, на доброволните отреди на трудещите се по опазване на обществения ред в страната и на комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

5. Съдилищата са длъжни във всички случаи грижливо да изследват материалите по делото, да следят за пълнотата на предварителното следствие, за обосноваността на предявеното обвинение, да дават правила квалификация на престъплението и да определят размера на наказанието диференцирано съответно с тежестта на извършеното престъпление след преценка на всички смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и с оглед личността на подсъдимия.

6. Обръща внимание на съдилищата и съставите на върховния съд, че възстановяването на присвоената сума в случаите на чл. 106, ал. 3-5 НК, както и поправянето на щетата в случаите на чл. 104, 105, 108 НК могат да се признаят от съда като съществени обстоятелства за определяне размера на наказанието само разгледани, обсъдени и преценени заедно с всички други обстоятелства по делото, но не изолирано, откъснато от тях.

7. Обръща се внимание на съдилищата и съставите на върховния съд да не отлагат изпълнението на наложените наказания, когато от събраните по делото доказателства се вижда, че за поправянето на осъдения и за възпитанието на другите граждани е нужно той да изтърпи наложеното му наказание.

8. Обръща вниманието на второинстанционните съдилища, включително и на съставите от върховния съд, да отменяват присъдите на първоинстанционните съдилища въз основа на чл. 232, буква "д" НПК само когато от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че съществува явно, очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и определеното от съда наказание и че се налага увеличаването или намаляването на наказанието, макар то да не излиза извън рамките на закона.

Съдилищата в тези случаи са длъжни да посочат конкретните обстоятелства, които обосновават необходимостта от изменяването на присъдата относно размера на наказанието.

9. На лицата, извършили дребни кражби или присвоявания или други престъпления с по-малка обществена опасност, ако престъплението е извършено за пръв път, ако то е изолиран случай и ако този род престъпления не представляват повишена обществена опасност за съответния район, следва да се налагат наказания, които да не откъсват трудещия се от производството.