Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).
Образувано е по касационна жалба от И.Х, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 1281/20.07.20г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д.№ 1659/20 година.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Хаджийски против решение № МИ-254/25.06.2020г. на Общинската избирателна комисия Карлово.
В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост( чл. 209, т. 3 АПК). Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е преценил, че заявлението на Хаджийски за освобождаването му от Съвета на директорите на „Спортен комплекс Баня“АД не можело да породи правни последици, поради липсата на входящ номер и печат на дружеството; неправилно съдът не е спрял производството по делото до приключване на търговско дело № 433/20 година. Твърди се, че предсрочното прекратяване на мандата на Хаджийски на чисто формално основание е неоснователно и засяга интересите на избирателите, гласували за него. Иска се отмяна на решението, Претендират се разноски.
Ответникът – Общинската избирателна комисия – Карлово ( за краткост наричана по-долу Комисията или ОИК-Карлово) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 07.08.20 година.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че срокът по чл. 34, ал. 6 ЗМСМА е преклузивен и в случая в този срок Хаджийски не е изпълнил предписанията на закона.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното:
Административният съд, постановил обжалваното решение, е приел от фактическа страна, че производството пред ОИК – Карлово е започнало по сигнал от трето лице, подаден до Комисията на 15.05.20г., в резултат на който е образувано производство, в рамките на което е установено, че към 17.06.20г. Хаджийски е член на директорите на „Спортен комплекс Баня“АД, със заявление от 06.12.19г. до председателя на ОбС Карлово, Хаджийски е уведомил, че е подал молба до председателя на Борда на директорите на „Баня голф енд спа ризорт“ за освобождаването му като член на борда, към която е приложил и заявление от 05.12.19г. до Борда на директорите на „Спортен комплекс Баня“АД за освобождаването му като член на борда на директорите. Съдът е установил, че в оспореното пред него решение на ОИК-Карлово, сочените фактически основания за предсрочното прекратяване на пълномощията на Хаджийски като общински съветник са, че заявлението на Хаджийски от 05.12.19г. е в незаверено ксерокопие, без входящ номер е и не ставало ясно дали е получено от адресата „Спортен комплекс Баня“АД, а дори да се приемело, че то е получено на датата на заявлението, то срокът по чл. 233, ал. 5 ТЗ е изтекъл на 05.06.20г., докогато Хаджийски не е подал заявление до Агенцията по вписванията, че иска да бъде отписан, както и че Хаджийски не е изпратил писмено уведомление до ОИК-Карлово.
Съдът е възпроизвел в решението си показанията на разпитания по делото свидетел.
Съдът е приел, че обявяването на изборните резултати е станало с решение № МИ-221/29.10.19г. на ОИК –Карлово, от която дата започва да тече и едномесечният срок по чл. 34, ал. 6 ЗМСМА и изтича на 29.11.19 година.
Съдът е приел, че Хаджийски действително е подал заявление от 05.12.19г., адресирано до дружеството, което е предал на Г.Б, който също е член на Съвета на директорите, но това заявление било подадено след едномесечния срок за това.
От правна страна, административният съд е приел, че задължението по чл. 34, ал. 6 ЗМСМА е изпълнено, тогава когато лицето в едномесечния срок от обявяване на изборните резултати изпълни и трите кумулативни предпоставки – да подаде молба за освобождаването му, да уведоми за това председателя на ОбС, както и ОИК-Карлово. Съдът е приел, че в конкретния случай, жалбоподателят не е изпълнил нито едно от трите кумулативни предпоставки на закона. Съдът е посочил, че в тези случаи ОИК действа в условията на обвързана компетентност, като се е позовал и на съдебна практика на ВАС.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно по следните съображения: На първо място, съдът е въвел в спора два нов юридически факта, които не са посочени в обжалваното пред него решение на ОИК –Карлово. Както се посочи по-горе, фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието оспореното решение на ОИК -Карлово са, че заявлението на Хаджийски от 05.12.19г. е в незаверено ксерокопие, без входящ номер и не ставало ясно дали е получено от адресата „Спортен комплекс Баня“АД, а дори да се приемело, че то е получено на датата на заявлението, то срокът по чл. 233, ал. 5 ТЗ е изтекъл на 05.06.20г., докогато Хаджийски не е подал заявление до Агенцията по вписванията, че иска да бъде отписан, както и че Хаджийски не е изпратил писмено уведомление до ОИК-Карлово. Решението на ОИК – Карлово не се основава на факта, че заявлението на Хаджийски до „Спортен комплекс Банка“АД е подадено след едномесечния срок по чл. 34, ал. 6 ЗМСМА, нито на факта, че липсва писмено уведомяване до председателя на ОбС-Карлово. Нещо повече в решението на ОИК-Карлово е посочено, че Хаджийски е представил заявлението му от 05.12.19г. до „Спортен комплекс Баня“АД с вх.№ 703/06.12.19г. на Общинския съвет Карлово в заверено копие, т. е това обстоятелство, наличието на този елемент от фактическия състав на чл. 34, ал. 6 ЗМСМА, Комисията е приела за изпълнен, поради което съдът недопустимо е приел обратното. Недопустимо, в нарушение на принципа за диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е въвел нов факт в спора, който не е измежду констатациите на административния орган, с което недопустимо е разширил спора. Административният съд недопустимо се е позовал на пропускането на срока по чл. 34, ал. 6 ЗМСМА от жалбоподателя, без на това обстоятелство да се е позовала ОИК-Карлово при приемане на оспореното решение. Процедирайки по този недопустим начин, административният съд е оставил без обсъждане именно спорното между страните обстоятелство – получено ли е от адресата „Спортен комплекс Банкя“АД или не, заявлението на Хаджийски от 05.12.19г. за освобождаването му от борда на директорите. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, отнасящи се до този спорен въпрос, които са останали необсъдени от съда. Фактическите установявания въз основа на тези дказателства, респективно изводите, произтичащи от фактическите установявания, не могат да се правят за първи път от касационната инстанция, защото по този начин ще се лишат страните по спора, от мотивите на една съдебна инстанция, респективно това може да повлияе на ефективното им право на защита.
С касационната жалба е представено решение № 310/17.07.20г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. д.№ 433/20 година, с което по жалба на Хаджийски е отменен като незаконосъобразен отказа на длъжностното лице при АВ за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Спортен комплекс Баня“ АД, а именно заличаване на И.Х като член на Съвета на директорите, на осн. чл. 233, ал. 5 ТЗ и съдът връща преписката на АВ-ТР с указание за вписване на заявеното обстоятелство. Това влязло в сила съдебно решение също е от значение за спора, а и в него се съдържат данни и преценка относно редовността на подаденото заявление от Хаджийски до акционерното дружество за освобождаването му от Съвета на директорите.
Както се посочи по-горе, ОИК - Карлово приема в решението си, че Хаджийски е уведомил ОбС-Карлово за подаденото от него заявление, поради което съдът неправилно е преценил това обстоятелство като спорно.
Относно наличието на третата предпоставка на чл. 34, ал. 6 ЗМСМ, при положение, че пеценката на съда е за наличието на останалите две, съдът не следва да се ограничава до формална преценка относно наличието й, или не ( както посочва и КС в решение № 13/2.10.20г. по к. д.№ 5/20г., макар и и по повод анализа на аналогичната разпоредба на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА, касаеща кметовете на населените места). Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция „съдържателния“ съдебен контрол, за който КС говори в решението си( посочено в предходното изречение), изисква да се прецени при наличието на останалите две предпоставки, пропорционална ли е санкцията на чл. 30, ал. 4, т. 10 ЗМСМА на допуснатото неизпълнение, изразяващо се само и единствено в липсата на уведомяване на ОИК-Карлово за предприетите действия от Хаджийски.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че решението на административния съд като неправилно следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за новото му разглеждане, при което се спазят указанията, дадени в настоящото решение.
Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1281/20.07.20г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д.№ 1659/20 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.