Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - София, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1568 от 20.12.2019 г., постановено по адм. д. № 974 по описа на Административен съд София – област (АССО) за 2019 г. в частта, с която с обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) ОД на МВР – София област е осъдена да заплати на едноличен търговец (ЕТ) „А. – А.С“ обезщетение в размер на сумата от 15000, 00 лв. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от незаконосъобразна Заповед № 18-1204-002842 от 14.12.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), съставляваща неполучени месечни наемни вноски за моторно превозно средство (МПС) влекач Скания Р 440 с регистрационен номер [рег. номер МПС], ведно със законната лихва върху главницата след завеждане на иска – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и в частта, с която настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на едноличния търговец и разноски по делото в размер на 1208, 00 лв. В останалата част посоченото съдебно решение не е предмет на касационна проверка доколкото жалба от ЕТ „А. – А.С“ не е подадена.

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение в обжалваните части при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът неправилно приел съществуването на факт, който по несъмнен начин установява предхождащото съставяне на частен документ – договор за наем; това, че пропуснатите ползи от наем за три месеца не са в резултат на обективираното съгласие в сключения анекс от 28.12.2018 г. и...