Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 189/02.06.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. д. № 1117/2019 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., издаден от Г.Й на длъжност главен инспектор по приходите - възложил ревизията и П.Ка на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 491/22.08.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния – ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) (ЗКПО), съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че съдът неправилно се е позовал на пряко приложение на чл. 14, §6, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията от 25 юли 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията (Регламент (ЕС) № 702/2014), като е игнорирал приложението на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Грай - Г.А - Р.А“ в писмен отговор, в писмени бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски по списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е бил Ревизионен акт №Р-16002618006905-091-001/03.06.2019 г., издаден от Г.Й на длъжност главен инспектор по приходите - възложил ревизията и П.Ка на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение № 491/22.08.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Със същия на ЕТ „Грай - Г.А - Р.А“ са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 121 589, 00 лева главница ведно с начислени лихви в размер на 50 517, 30 лева, поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО.Аистративният съд е приел, че оспорването е допустимо, РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че РА противоречи на материалния закон, тъй като е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО - активите са придобити в регламентирания от закона срок (01.01.2014 г. -31.12.2015 г., а именно през 2015 г. ) по силата на сключени договори за финансов лизинг. Стигнал е до извод, че обстоятелството, че в този срок дружеството не е придобило собствеността върху процесните активи, не променя този извод, тъй като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, § 6, "б. " от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива.

Така постановеното решение е правилно по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 189б ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. С чл. 189б се въвежда трети тип схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от държавна помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема за подпомагане се подчинява на насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския сектор за 2007 – 2013 г. и в частност – Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 и попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от глава втора от посочения Регламент (ЕО) № 1857/2006 – "инвестиции в земеделски стопанства". В чл. 23 от Регламента е записано, че същият се прилага до 31 декември 2013 г. в унисон с насоките на Общността за 2007 – 2013 г. за този стопански сектор. Същият е и постановеният срок относно действието на чл. 189б от ЗКПО. Според § 41 ДР ЗИД ЗКПО, обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия /ЕК/ за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. С решение С (2011) 863 от 11.02.2011 г. на ЕК държавната помощ по чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1-4 ЗКПО е призната за съвместима с чл. 107 пар. 3, б. „в“ ДФЕС. Във връзка с решение на ЕС С (2013) 3186 от 05.06.2013 г., с което помощта е призната за съвместима с пар. 43 от ДР ЗИД ЗКПО (изм. ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 19.11.2013 г.) е прието, че данъчното облекчение по реда на чл. 189б може да се ползва до 31 декември 2013 г. включително за корпоративния данък за 2013 г.

След тази дата данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО се ползва до 2020 г. само след получаване на разписка с окончателен идентификационен номер на помощта от ЕК съгласно Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията от 25 юли 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията. Разписката с окончателния идентификационен номер на помощта по този регламент е получена от българската държава на 20.03.2015 г.

Относно изпълнението на предпоставката на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, а именно преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, то не е спорно, че търговецът е инвестирал преотстъпеният корпоративен данък за 2014 г. в земеделска техника – трактор Фастрак 4220, зърнокомбайн Хедер и транспортна количка за Хедер, миниверижен багер товарач, закупени от „УниКредит лизинг" ЕАД съгласно Договори за финансов лизинг 118194/10.09.2015 г., 117170/17.06.2015 г. и 118356/25.09.2015 г. Не е спорно, че договорите за финансов лизинг са сключени през 2015 г. При така установените факти правилно е приел административният съд, че е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, тъй като активът е придобит в регламентирания от закона срок по силата на сключения договор за финансов лизинг като в това отношение намира пряко приложение чл. 14, ал. 6. „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на „придобити“ по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя /лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС 17 „Лизинг“.

По така изложените съображения решението на АС - Хасково като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ЕТ „Грай - Г.А - Р.А“ следва да се присъдят разноски за касационна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер 4 800 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189/02.06.2020 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. д. № 1117/2019г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на ЕТ „Грай - Г.А - Р.А“, ЕИК 200727343, сума в размер 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лв. разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.