Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., против решение № 25 от 09.01.2020 г. по адм. д. № 2308 по описа за 2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 29-03-437-20/30.07.2019 г. издадена от директора на РЗОК – Пловдив.

Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 42, ал. 2 от сключения между страните индивидуален договор са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Представени са писмени доказателства.

Ответникът "Ларида" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е заповед № 29-03-437-20 от 30.07.2019 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив на основание чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), с която на "Ларида" ЕООД, гр. В. - собственик на аптека „М. П 18“, е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 350.00 лв. на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. „а“ от индивидуален договор (ИД) с НЗОК № 16-4521/16.04.2019 г. за извършени седем нарушения (7 по 50 лв.) на чл. 13, ал. 4, т. 4 от ИД.

За да отмени оспорения акт, Административен съд – Варна е приел, че е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2 от сключения между страните индивидуален договор, в която не се налага санкция. Рецептурните бланки са изпълнени в нарушение на изискването за подпис на изпълняващия рецептата магистър-фармацевт съгласно чл. 13, ал. 4, т. 4 от индивидуалния договор, но не са били отчетени пред РЗОК за изплащане. Решението е неправилно.

Съгласно чл. 42, ал. 2 от ИД в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на настоящия договор, не се налага санкция за нарушение по ал. 1. Фактът на незаплащане на рецептурната бланка като материалноправна предпоставка за отпадане на санкцията следва да е налице не само към момента на извършване на проверката, но и във всеки по-късен момент до приключване на спора за законосъобразност на заповедта за налагане на санкция.

В жалбата на "Ларида" ЕООД се твърди, че изпълнените на 01.- 02.07.2019 г. рецепти не са били отчетени и заплатени от НЗОК към деня на проверката на 03.07.2019 г. Изразено е становище, че „Проверяващите имат право да проверяват единствено рецептурни бланки, попадащи в обхвата на договора, а именно – единствено само отчетените към деня на проверката рецептурни бланки.“.

Обстоятелството, че в деня на проверката рецептурните бланки все още не са били отчетени пред РЗОК, не е спорно. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ИД отчитането се извършва два пъти месечно по електронен път в утвърден от НЗОК формат – от 1-во до 15-то число и от 16-то до последното число на месеца.

Към касационната жалба на Директора на РЗОК - Пловдив е приложена справка, изготвена от началник отдел ИМДПА и контрольор сектор КА, в която е удостоверено, че рецептурните бланки са били отчетени от изпълнителя по договора и заплатени от НЗОК на 16.08.2019 г. по фактура № 9430000181/22.07.2019 г. Представени са и заверени фотокопия на рецептурните бланки. В отговора на ответника по касация са съобщени данни за отчетени рецепти с подпис на магистър - фармацевта на аптеката. Макар към деня на проверката този подпис да не е бил положен, към деня на отчета рецептите са съдържали реквизита.

С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е приел за безспорно не само, че рецептурните бланки не са били отчетени и заплатени към деня на проверката 03.07.2019 г., но и след този момент, без да извърши необходимите процесуални действия за служебно установяване на подобно отрицателно обстоятелство. За изясняването на релевантния към клаузата на чл. 42, ал. 2 от ИД факт съдът е следвало на основание чл. 163, ал. 3 от АПК да укаже на административния орган необходимостта от събиране на доказателства, че изпълнените в нарушение на договора рецептурни бланки не са били отчетени и заплатени от бюджета на НЗОК в по-късен момент, следващ датата на извършване на проверката 03.07.2019 г. Не е изпълнил и задължението по чл. 170, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК за укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. В резултат от допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила е стигнал до необоснования извод, че рецептурните бланки не са били представени пред РЗОК за изплащане по реда на договора и е приложил чл. 42, ал. 2 от ИД при неизяснени фактически обстоятелства.

Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да извърши необходимите процесуални действия за попълване на делото с доказателства относно представения от изпълнителя по ИД отчет за отпуснатите лекарства на 01.-02.07.2019 г., издаването на фактура и извършването на превод от НЗОК.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 25 от 09.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2308 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.