Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Консулското длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Лондон, Обединеното кралство Великобритания и С. И, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.Д, против решение № 3683 от 08.07.2020г., постановено по адм. д. № 2387/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отменен отказ за издаване на виза на Р. Ибрахим, [гражданство] на вида тип – „D” за Р. Б с № LON 19000853 от 25.11.2019г., на консула в Посолството на Р. Б в Лондон - Великобритания.
Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилен и необоснован е изводът на съда за нарушаване на права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество, с което жалбата срещу оспорения отказ да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Ответникът – Р. Ибрахим, чрез адв. Р.Л не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Р. Ибрахим, [гражданство] срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване - тип "Д" с изх. № LON 19000853 от 25.11.2019 година, издаден от оправомощен служител в посолството на Р. Б в Лондон, Великобритания.
Адмнинистративният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нея липсват мотиви, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Изложил е решаващи мотиви, че отказът за издаване виза на чужденеца – съпруг и баща на български гражданин, препятства правото му на личен и семеен живот, тъй като ограничава неговото придвижване до България. Въз основа на горното, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради което го е отменил и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно.
Жалбоподателят - Р. Ибрахим, [гражданство], е заявител на виза за дългосрочно пребиваване в Р. Б тип -"D". Основал е искането си с факта, че е съпруг на български гражданин - Л.Е. По делото е безспорно установено, че чужденецът сключил граждански брак с Л.Е на 28.11.2014 г. в град Лондон, Великобритания. Заявлението за виза е подадено в Консулската служба на Р. Б на 25.11.2019г. в Лондон, Великобритания. В жалбата срещу постановения отказ чужденецът се е позовал на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразност поради липса на мотиви.
Неправилно административният съд приел, че жалбоподателят е посочил като основание - нарушение на правото на зачитане на личен и семеен живот. В конкретния случай, противно на приетото от решаващия съд, такова нарушаване не е заявено като основание в жалбата, респективно не може да е нарушено и няма материална незаконосъобразност на постановения отказ.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗЧРБ, отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека. Следователно е предвиден съдебен контрол единствено по отношение на отказите за издаване на визи по чл. 9 а, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗЧРБ. Съдебният контрол е изрично изключен по отношение на откази за визи по чл. 9 а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ, каквато именно е поискана от чужденеца.
Разпоредбата на чл. 8, § 1 КЗПЧОС регламентира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата. Държавите, без да нарушават произтичащите за тях ангажименти от договорите, могат да контролират влизането на чужди граждани на тяхна територия, но вмешателството в правото по отношение на семейния им живот следва да отговаря на изискванията на чл. 8, § 2 КЗПЧОС. Съгласно посочената разпоредба намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната, и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разпоредбата на чл. 8, § 2 са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата.
В обжалвания административен акт е отказано на чужденеца издаване на виза от тип "D" на основание чл. 10, ал. 1, т. 22 ЗЧРБ. За да бъде законосъобразен постановеният отказ, е установена специфичната цел на чужденеца - да използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. Административният орган правилно приел, че е доказано намерението на чужденеца да използва държавата като пункт за транзит в друга държава. Видно от доказателствата по делото се установява, че заявителят и неговата съпруга пребивават постоянно във [държава] и посещават Р. Б за няколко дни в годината. Видно от докладни записки от 30.12.19г. и 15.01.20г., се установява, че няма връзка между Р. Б и семейния живот на чужденеца по начин, налагащ правото му на постоянно пребиваване. От изявленията на ответника по касация и от доказателствата не може да се направи извод, че съпругата му – гражданин на Р. Б има желание и намерение да упражнява свободно правото си на установяване в страната по начин, който да е необходим за гарантиране право на постоянно пребиваване и на нейния съпруг – чужд гражданин, с цел реализиране възможността за семеен живот.
При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Р. Ибрахим срещу отказ за издаване на вида тип - Д за Р. Б № LON 19000853 от 25.11.2019г. на консула в Посолството на Р. Б в Лондон - Великобритания отхвърлена.
При този изход на спора претенцията за разноски на касационния жалбоподател е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от изложеното на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3683 от 08.07.2020 г. постановено по административно дело № 2387/2020 г. на Административен съд София-град, първо отделение 5-ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ибрахим, [гражданство], срещу отказ за издаване на вида тип - Д за Р. Б № LON 19000853 от 25.11.2019г. на консула в Посолството на Р. Б в Лондон - Великобритания.
ОСЪЖДА Р. Ибрахим, [гражданство], да заплати на Министерство на външните работи на Р. Б сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.