О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 392

С., 01, 06, 2011 г.

Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на четвърти април през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.

Е. М.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 776 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 6531/7.VІІ.2010 г. на [фирма]-гр. Е., област Я. подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против решение № 290 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 31.V.2010 г., постановено по гр. д. № 65/10 г., с което е бил отхвърлен отрицателен установителен иск на този търговец с правно основание по чл. 254 ГПК отм., предявен срещу Д. фонд „З.” за установяване недължимост на сумите: 28 584 лв. - главница, законната лихва върху нея от 31 май 2005 г., а също и мораторна лихва в размер на 11 170.48 лв., чието събиране е било предмет на изп. дело № 191/06 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при РС-Елхово.

Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 110 и сл. ЗЗД/, поради което се претендира касирането му, като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдело потвърдено – „изяло или отчасти” – решението на първостепенния съд, като на касатора се присъдят направените в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 800 лева.

...