Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 09.02.2011г., постановено по т. д.№ 1099/2005г., с което Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата по чл. 321 ГПК отм. за отмяна на допуснатите с определение от 15.11.2005г. обезпечителни мерки.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.

Ответникът АПСК не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представените от молителя доказателства не установяват извършено плащане от името на осъдения длъжник [фирма], тъй като платец е друго юридическо лице – [фирма], както и че сумите са в размер, различен от присъдения, и са преведени на основание, което не кореспондира с основанието на уважения иск за неустойка поради неизпълнение на задължения по приватизационен договор.

Според частния жалбоподател с платените суми се покрива задължение на [фирма] към [фирма] съгласно признание на молителя в протокол от заседание на Съвета на директорите, а договорът за банков кредит бил сключен за погасяване на задълженията му към АПСК. Въвежда и довод, че липсата на възражение от страна на кредитора по молбата по чл. 321 ГПК отм. следва да се разгледа като признание, че обезпечителната нужда е отпаднала.

По силата на чл. 321, ал. 2 ГПК отм. обезпечението се отменява, след като съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато.

В случая, молителят се позовава на извършено плащане на задължението към кредитора.

Видно от договора за кредит от 25.01.2008г., сключен между [фирма] и [фирма], част от отпуснатия кредит следва да се ползва за погасяване на задълженията на кредитополучателя към А. /АПСК/ съгласно законна ипотека от 05.03.2007г. Кредитополучателят се е задължил да извърши необходимите действия за заличаване на законната ипотека, вдигане на обезпечителния запор на безналични акции от капитала на [фирма], собственост на [фирма], и възбраната на недвижимите имоти. В този смисъл, посоченото основание в платежните документи – по договор за кредит от 25.01.2008г., се свързва с погасяването на задължения на платеца – [фирма] към кредитора АПСК, но не и с на плащането на чужд дълг – на [фирма] по издадения изпълнителен лист. По делото липсват данни за цитираната в договора законна ипотека от 05.03.2007г., а липсата на възражение на кредитора по молбата по чл. 321 ГПК отм. не би могла да се приравни на признание за отпадане на обезпечителната нужда, както и молителят да се позовава са собствено признание за определени факти.

По тези съображения обжалваното определение на САС, с което е прието, че не са налице основанията за отмяна на допуснатото обезпечение, е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение от 09.02.2011г., постановено по т. д.№ 1099/2005г. от Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.