№ 114/14.01.2025 г.Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2785 по описа за 2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение 250/15.05.2024 г. по гр. д. № 171/2024 г. в частта, с която Окръжен съд – Враца, потвърждавайки решение № 106/06.04.2023 г. по гр. д.№ 882/2022 г. на Районен съд – Козлодуй, е отхвърлил иска на В. С. В. срещу Областна дирекция на МВР – Враца (ОДМВР Враца), квалифициран по чл. 179 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за сумата 5 272.90 лв. - допълнително възнаграждение за периода 15.07.2020 г.- 15.07.2022 г.

Решението се обжалва от В. С. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение на служителите и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период? 2. Може ли в договор по чл. 92, ал. 1 от ЗМВР и в приложенията/анексите към него възложителят и изпълнителят да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и ако нямат това право, това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер? 3. Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и ако имат това право, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер? 4. Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт? 5. Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. г. от РМС 282/94 г. или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения? Ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер? и 6. Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период Договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на ТЕЦ Козлодуй“ между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и ОДМВР – Враца, съответно Договор №[ЕИК]/12.06.2017 г. и Договор №[ЕИК]/20.05.2021 г.?

Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителната по чл. 288, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът ОДМВР – Враца, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Помагачът на ответника „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Въззивният съд е приел установено, че за процесния период 15.07.2020 г. - 15.07.2022 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът В. В. е заемал длъжността старши полицай в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ Козлодуй към ОДМВР Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 пр.1 ЗМВР. За същия период ищецът получавал допълнително възнаграждение по силата на Решение на Министерски съвет /РМС/ № 282 от 15 юли 1993 г. и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, но то не било в размер 70% от минималната работна заплата /МРЗ/. Общо изплатената на ищеца сума за исковия период била в размер на 8 384,92 лв., като сумите за всеки месец били в размер на 60% от договорения максимален размер според броя отработени от ищеца дни. При размер на възнаграждението 70% от МРЗ дължимата сума на ищеца възлизала на 13 657.82 лв. Разликата между тази сума и изплатената е 5 272.90 лв. Съдът обаче намерил, че на ищеца не се дължи допълнително възнаграждение в размер 70 % от МРЗ. Посочил, че в РМС № 282/15.07.1993 г., т. 1, АЕЦ Козлодуй е определена като обект с особен статут на защита, по отношение на който да се прилагат засилени мерки за сигурност, а в т. 4 било посочено, че режимът и наблюдението на зоната се осъществява от службите Национална сигурност, Национална полиция, Национална противопожарна охрана и Гранични войски на МВР с личния състав, обезпечаващ защитата на АЕЦ Козлодуй. В т. 6 било предвидено, че председателят на надзорния съвет на НЕК ЕАД трябва да възложи на управителя на АЕЦ Козлодуй права и задължения, сред които: по б. в - да прави предложения до МВР за налагане на дисциплинарни наказания на служители от полицейския и противопожарния състав, допуснали нарушения, както и да поощрява служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности; по б. г - да осигурява средства за допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните действия на централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места по реда и условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд.

В. Н. за комплексно оценяване условията на труд била приета въз основа на ПМС № 169/28.08.1991 г. и касаела оценяване условията на труд в зависимост от влиянието им върху здравето и работоспособността на работника или служителя, като комплексната оценка служела за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение в зависимост от условията на труда. Предвиденото в т. 6, б. ”г” РМС 282/ 1993 г. допълнително възнаграждение било без пряка връзка с трудовото представяне на служителите на МВР, а било свързано единствено с условията на труд, при които същите работят в АЕЦ Козлодуй. То следвало да бъде разглеждано като такова с постоянен характер, което е обусловено от евентуалните рискове за здравето и работоспособността на служителите на МВР, възникващи от специфичните условия на труд в централата. От 31.03.2006 г. Наредбата за комплексно оценяване условията на труд била отменена, а с ПМС № 235/31.07.2014 г. било предвидено, че за работа в среда на йонизиращи лъчения на работещите в АЕЦ Козлодуй служители на МВР се дължи допълнително възнаграждение от 60,00 лв по чието плащане не се спорело. Затова при възприемане на посоченото от ищеца основание по т. 6, б. ”г” РМС № 282/1993 г. исковата претенция за присъждане на допълнително възнаграждение се явявала неоснователна. Тя била неоснователна и ако е основана на РМС № 282/ 1993 г., т. 6, б. в, предвиждащо заплащане на поощрения на служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности. В чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗМВР било предвидено, че МВР въз основа на сключен договор със заинтересованите лица може да осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на стратегически обекти от значение за националната сигурност. АЕЦ Козлодуй ЕАД била такъв обект и между дружеството, като възложител, и ОДМВР Враца, като изпълнител, били сключени договори от 12.06.2017 г. и 21.05.20021 г., по силата на които възложителят възлагал и заплащал, а изпълнителят приемал да изпълни охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на АЕЦ Козлодуй чрез РУ - АЕЦ-Козлодуй. В чл. 4. 1. 6 на всеки от договорите било уредено, че резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на ОДМВР-Враца и изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй ЕАД.

В протокола работната група предлагала допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на АЕЦ Козлодуй ЕАД, в следните размери: за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността инспектор, старши инспектор и главен инспектор: до една минимална работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността младши експерт: до 80 % от минималната месечна работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността младши инспектор: до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната; за служители по трудово правоотношение, с наименование на длъжността младши специалист и системен оператор: до 60 % от минималната месечна работна заплата за страната. Във вътрешни правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/ 1993 г., утвърдени от изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй ЕАД, била предвидена процедура по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец. Претендираното от ищеца допълнително възнаграждение било в пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото било по чл. 179, ал. 4 ЗМВР, вр. т. 6, б. в РМС № 282/1993 г. - поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на АЕЦ Козлодуй. Служебното правоотношение между страните по делото и облигационно правоотношение между ответника и АЕЦ Козлодуй ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори за охрана от полицейски органи, имали самостоятелен характер, но той бил относителен, тъй като компонент от общата цена по договора за охрана, която възложителят дължал на изпълнителя, било възнаграждението за служителите на МВР, осъществяващи тази охрана. Това възнаграждение се определяло от министъра на вътрешните работи в утвърдена от него Таблица за средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи по чл. 92, ал. 1 ЗМВР, и залегнало в к5 на Приложение № 4 към договора - Ценова таблица. В к5 на същото Приложение № 4 като част от цената на услугата било посочено допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 г. Дължимите възнаграждения на служителите на МВР представлявали част от цената на услугата, която АЕЦ Козлодуй ЕАД дължало на ОДМВР Враца, но задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца било ОДМВР Враца. Предвидените в договорите между него и „АЕЦ Козлодуй“ допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на АЕЦ Козлодуй ЕАД, нямали минимално определен, а само максимално определен размер, като процент от минималната работна заплата за страната. Същото било прието във Вътрешните правила.

Определянето на индивидуалните допълнителни възнаграждения на служителите на МВР било уредено в раздел 6 от Правилата, според чл. 6.1 от които за изпълнение на основните си задължения и дейности, служителите на МВР, включително началниците на съответните подразделения, получават индивидуални допълнителни възнаграждения в размер на 60% от договорения максимален размер за всеки договор с определеното подразделение на МВР, за съответната длъжност. Неоснователно ищецът претендирал, че ежемесечно му се дължи максималния размер от 70% от МРЗ за страната. Претендираното допълнително възнаграждение представлявало поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на АЕЦ Козлодуй ЕАД и зависело от служебното представяне на всеки служител. Нямало нормативна уредба, която да определя минимална или максимална граница на същото, размерът и критериите за изчисляването му били уговорени между субектите на правоотношението по чл. 92, ал. 1 ЗМВР. В договорите между тези субекти не били предвидени минимални размери на допълнителното възнаграждение, в които същото да бъде изплатено задължително, нито пък се съдържала уговорка, че допълнителното възнаграждение следва да бъде плащано на всеки служител винаги в уговорения максимален размер. С. В. правила всеки служител получавал 60% от посочения в договора според заеманата от него длъжност максимален размер на допълнителното възнаграждение, за действително отработеното от него време за съответния месец. Крайният размер на допълнителното възнаграждение бил резултат на оценка на резултатите от служебното представяне на всеки отделен служител на МВР. На ищеца било начислено и изплатено допълнително възнаграждение съгласно приетите Вътрешни правила, като конкретният размер бил определен според броя отработени дни за всеки месец и след спазване на предвидената в Правилата процедура и той нямал вземане за претендираната в производството разлика.

С оглед тези мотиви на въззивната инстанция никой от повдигнатите правни въпроси не обуславя въззивното решение. Решаващите съображения за отхвърляне на исковите претенции се свеждат до това, че ищецът претендира не допълнително възнаграждение, а поощрение, предвидено в т. 6, б. “в“ РМС 282/1993 г.; че размерът на това поощрение не е нормативно определен; че начинът на определяне и неговият максимален размер, но не и минималният, са определени с договори, по който ищецът не е страна, и във Вътрешни правила, издадени от трето лице; че е спазена процедурата предвидена в Правилата при определяне на размера на поощрението и ищецът е получил всичко, което му се дължи. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят тези изводи, при които въззивният съд е отхвърлил иска. Съдът не е приемал, че органът по назначаването е длъжен или не е длъжен да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение, нито че възложителят и изпълнителят по договори за охрана могат да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители в МВР. Той не е обсъждал и въпроса, имат ли право държавните служители в МВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, такива въпроси пред него на са били поставени от ищеца. Няма произнасяне и по въпроса, длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. “г“ РМС 282/1993 г. Съдът е приел за приложима не б. “г“, а б. “в“ от т.6 на РМС № 282/1993 г. Не е разглеждал и въпроса, имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 към действащите към процесния период договори за охрана. Съдът е приел, че се касае за поощрение. Касационният контрол не може да бъде допуснат по необуславящи правни въпроси – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е изключена.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250/15.05.2024 г. по гр. д. № 171/2024 г. на Окръжен съд – Враца в обжалваната част.

ОСЪЖДА В. С. В. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Враца, [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200 лв. - възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: