Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение № 106 от 01.12.2009 г. по гр. д. № 400/2009 г. на В. апелативен съд.

Ответниците по касация не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

,

за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба касаторът е заявил, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпроса за „ правната същност на постановлението за възлагане” бил от съществено значение за развитие на правото.Друг такъв въпрос бил този „ на какво да бъде дадено предимство – на възможността да бъде заобиколен закона и да се абсолютизира акта на съдебния изпълнител” или „да бъде осигурена възможност за съдебна защита на правата които са накърнени от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител”. Заявил е, че в тази връзка „ обръща внимание „ на решение №110/09г. на ВКС, ТК / приложено служебно/.В резултат на дадени по реда на чл. 285 ГПК указания, касаторът е възпроизвел същото изложение, като е добавил лаконичен довод за неправилност на изводите на въззивния съд и е изложил своето разбиране за основателността на исковете. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени общо и хипотетично, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице установеност на такова основание касаторът следва да докаже наличие на една от лимитивно очертаните хипотези в т. 1-3 на текста. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, довод за което може да бъде изведено от лаконичното отбелязване, че страната „ обръща внимание „ на решение №110/09г. на ВКС, ТК”, не се установява. Това основание, предполага обосноваване от страната, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен, правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т. 2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочения от касатора акт и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, посоченото решение на ВКС е относимо към основанието, поради това, че е постановено по реда на чл. 290 ГПК, но само като акт, включен в обхвата на сравняваните с въззивното решение съдебни актове, обуславащи наличие на предпоставките на основанието, тъй като неговото съдържание е неотносимо както към поставените от страната въпроси, така и към въззивното решение въобще, поради това, че дава отговор и съответно задължително тълкуване по въпросите за правното действие на вписаната възбрана при прехвърляне на собствеността върху имота от длъжника на трето лице, последвалата загуба на правосубектност на длъжника и свързаните с това права на взискателя, както и за вида и характера на исковата защита по чл. 320 и чл. 346 ГПК отм. Тези въпроси изобщо не са разглеждани с обжалваното решение, което третира различна фактическа и правна обстановка, поради което е и ирелевантно за наличие на обсъжданото основание.

Лаконично развитите от касатора доводи за неправилност на постановения съдебен акт, в контекста на неговото разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява поставянето на хипотетични въпроси, в контекста на становището на страната по спора, нито възпроизвеждане на текста на основанието.

С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на

въззивното

решение

.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на

решение № 106 от 01.12.2009 г. по гр. д. № 400/2009 г. на В. апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: