Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ГД „ Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1149/03.07.2020г. по адм. д. № 285/2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 964-0409099 от 30.12.2019г.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че безспорно е установен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС, обосноваващ налагането на процесната ПАМ. Сочи, че срокът на налагането й е мотивиран с вида и характера на осъщeствяваната дейност и местоположението на търговския обект. Намира, че при определянето на неговата продължителност е спазен принципът на съразмерност. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационна жалба – „ Сави 80“ ЕООД, гр. П. не изразява становище по основателността й.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваното решение първостепенният съд е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 964-0409099 от 30.12.2019г ., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Сави 80“ ЕООД, гр. П. е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант„Орфей“, находящ се в гр. П. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че е установено основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б“ а“ ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, но за нейната продължителност не е съобразена тежестта на нарушението. Решаващият състав е възприел като некоректно мотивирането на продължителността на срока с „популярността“ на обекта и потенциалната му възможност да реализира големи обороти. Останалите мотиви на административния орган са квалифицирани като бланкетни, с оглед на което е формиран краен извод, че избраната висока продължителност на срока на налагане на ПАМ е в колизия с изискването на чл. 6, ал. 5 АПК.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18 от 13.01.2006г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, чието извършване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС. В частност, при проведена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена в брой сумата от 20.25 лв. за извършена контролна покупка, като за полученото плащане не е издаден фискален бон. Осъществяването на посоченото нарушение е потвърдено и от констатираната при проверката разлика между фактическата наличност в касата на обекта и разчетената от ФУ, възлизаща на 20.51 лв. При тези релевантни факти правилно първостепенният съд е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, обуславяща прилагането на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Цитираната разпоредба предоставя на административния орган при условията на оперативна самостоятелност конкретната преценка за продължителността на срока на налагането на ПАМ, но при съобразяване на необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.

В случая, в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Напълно необоснован е и доводът, че е необходим определен срок за промяна на организацията на дейността в конкретния обект, без да е установено, че в провереният обект има трайна практика да не се издават фискални бонове за извършени продажби.

Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че определеният със заповедта 14- дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Това заключение следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. За него в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Като е достигнал до същия краен извод АС - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1149/03.07.2020г. по адм. д. № 285/2020 г. на Административен съд – Пловдив Решението не подлежи на обжалване.