Производство по чл. 237 и чл. 239, т. 2 от АПК.

Д.Д моли на основание чл. 239, т. 2 от АПК да бъде отменено решение № 948/24.04.2019 г. по адм. д. № 472/2019 г. на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 17535/19.12.2019 г. по адм. д. № 7313/2019 г. на Върховен административен съд, VIII отделение. Поддържа, че съдебните състави на АС-Пловдив и ВАС са извършили престъпни действия като не са се съобразили с настъпилата 10 годишна давност за задължението за заплащане на данък върху превозните средства. Моли решение да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане.

Ответникът по молбата за отмяна Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. П, не изразява становище по молбата.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното:

Молбата за отмяна е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Д.Д срещу акт за установяване на задължения по декларация № 843/06.11.2018 г. на Дирекция „МДТ“ при О. П, с който на лицето са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 1.01.2013 – 31.12.2018 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за неоснователни доводите на Димитров за изтекла абсолютна погасителна давност за посочените задължения. Решението е оставено в сила с решение № 17535/19.12.2019 г. по адм. д. № 7313/2019 г. на Върховния административен съд.

В искането за отмяна се поддържа, че всички административни и съдебни актове в производството са нищожни, невалидни и недействителни, тъй като потвърдените с тях задължения са присъдени след изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради което е трябвало служебно да бъдат отписани. Като основание за отмяна на решението на АС-П. Д поддържа, че съдебните...