Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Миграция“-МВР, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г.М, срещу решение № 1572/04.03.2020 г. по адм. дело № 3514/2019 г. на Административен съд-София град, в частта с която е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 5364з-604/15.03.2019 г. за прилагане на принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от три години На [гражданство] Е. Ескиджи /погрешно посочен от съда Е. Ексиджи/. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му.

Срещу решението, в частта, с която е отменена заповедта на директора на Дирекция „Миграция“ относно приложената административна мярка „Експулсиране“ няма подадена касационна жалба, а и същото е окончателно на основание чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗЧРБ, поради което настоящия състав не дължи произнасяне в тази му част.

Ответникът Е. Ескиджи, [гражданство], в представен неподписан отговор от процесуалния му представител адвокат М.И, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Е. Ескиджи, против заповед № 5364з-604/15.03.2019 г. на директора на Дирекция „Миграция“-МВР, с която на чужденеца са приложени принудителни административни мерки: „Експулсиране“ и „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз“ за срок от три години на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл....