Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано е по касационна жалба на И.И от [населено място], чрез адв.. Д, против решение № 23 от 22.01.2020 г., постановено по адм. дело № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът главен архитект на О. М, в писмено становище, чрез адв.. А, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против писмен отказ за издаване на Удостоверение за търпимост, обективиран в решение № 7/28.09.2019 г. на гл. архитект на О. М, за строеж: сграда с идентификатор 48489.180.367.4 по кадастралната карта на гр. М., м.Парта, по заявление с вх. № 94-И-762/04.09.2019 г. За да постанови решението си съдът е приел, че решението - отказ за издаване на Удостоверение за търпимост е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и същото е в съответствие с материалноправните норми. Прието е, че отказа е постановен по заявление вх. № 94-И-762/04.09.2019 г. на жалбоподателя за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж по отношение на един от заявените имоти - 48489.180.367.4, находящ се в гр. М., м. Парта, поземлен имот с идентификатор 48489.180.367. При безспорното установяване по делото, че строежът е извършен през 1984 г....