Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Кюстендил срещу решение № 15/20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 480/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът П.П, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Ответниците Г.Р, А.К и М.К, не ангажират становища по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради неправилно тълкуване на материалния закон.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил изричен отказ на началника на СГКК – Кюстендил, постановен по заявление вх. № 01-315662/11.10.2017г. на П.П чрез пълномощника му Д.П, материализиран в писмо изх.№20-29383/14.05.2018г. на началника на СГКК, за допускане по реда на чл. 53а, т. 3 ЗКИР, на изменение на КККР за гр. Д., изразяващо се в нанасяне в КК на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.20.472.2 и трайно предназначение „за търговска дейност“, с административен адрес: гр. Д., ж. к. „Бистрица“, търговски обект „Кристал“ и вписване в КРНИ на собствеността на обекта, съгласно документи за собственост и преписката е върната на административния орган за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Прието е, че е налице изричен отказ, постановен в изпълнение на съдебно решение по адм. д. № 362/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, който е в нарушение на материалния закон, тъй като административния орган неправилно приема, че сградата, в която се иска нанасяне на самостоятелен обект, представлява временен строеж по чл. 55 ЗУТ, който се включва в разпоредбата на § 182 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, поради което не следва да се нанася в КК и не се записва в КР. Съдът приема, че изводът на органа относно вида на сградата е незаконосъобразен, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че сграда с идентификатор 68789.20.472.2 по КККР на гр. Д. няма характеристиките на временен строеж, а на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и като такъв се включва в изброяването по чл. 55 ЗУТ, поради което е приложимо правилото на § 182 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Прави извод, че към момента на одобряване на КККР на гр. Д. със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК този търговски обект не е подлежал на нанасяне в КККР, но независимо от съществуващото дължимо правило за поведение обекта е нанесен и заснет в КККР от 2004 г. Излага, че независимо, че обекта не е подлежал на нанасяне, съобразно изискванията на закона, след като вече е нанесен, неговите изменения следва да бъдат нанасяни в КККР, тъй като органът не може да откаже да поддържа КККР в актуално състояние.

Така постановеното решение е недопустимо, поради произнасяне по предмет, незаявен от оспорващия.

Видно от съдържанието на подадената до Административен съд-Кюстендил жалба от П.П, предмет на оспорване е „повторен отказ“ на началника на СГКК по заявление вх. № 01-315662/11.10.2017г. на П.П, като се твърди неизпълнение на задължителните указания, дадени с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 362/2017 г. на Административен съд – Кюстендил. В петитумната част се иска да се задължи СГКК да издаде схема за нанасяне на самостоятелен обект Кафе –аператив „Елдорадо“. Същевременно в мотивната част се твърди, че въпреки изпълнените от Пешев на 21.05.2018г. указания на административния орган по писмо изх.№20-29383/14.05.2018г. на началника на СГКК, не е последвало произнасяне, поради което е формиран мълчалив отказ, който е обжалван пред началника на АГКК на 18.09.2018г. От този орган също няма изрично произнасяне.

От изложеното следва, че предмет на оспорване по делото пред АС-Кюстендил не е възприетото като изричен отказ писмо изх.№20-29383/14.05.2018г. на началника на СГКК, а последващото непроизнасяне на началника на СГКК, определено от оспорващия като мълчалив отказ. Волята обаче на оспорващия не е категорично изразена, тъй като се твърди, че е налице и неизпълнение на съдебно решение по адм. д. № 362/2017 г. на Административен съд – Кюстендил. Същевременно при този вид производство не е предвидено обжалване пред по-горестоящ административен орган, поради което единственият извод, залегнал в обжалваното решение, за допустимост на оспорването по реда на чл. 149, ал. 3 АПК се явява неправилен.

С оглед на това, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и делото да се върне за ново разглеждане, при което жалбата се остави без движение с изрични указания по чл. 150, т. 5 и т. 7 от АПК, след което се прецени нейната допустимост във връзка с чл. 159, т. 1 и т. 5 АПК с оглед на посочения предмет на търсената защита - оспорване на мълчалив отказ, неизпълнение на съдебно решение или бездействие на административния орган.

Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 15/20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 480/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Кюстендил. Решението е окончателно.