Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция (ОД) на МВР – С. З, чрез пълномощника си гл. юрк. Р.М, срещу решение № 32/03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 869/2019 г. от Административен съд – С. З, в частта, в която ОД на МВР – С. З е осъдена да заплати на Д.А, сумата от 410 лева, представляваща разноски по делото. Изложени са доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Д.А от [населено място], [област], в представен по делото отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител адв. С.К, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира направените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Производството пред Административен съд – С. З се е развило по исковата молба на Д.А от [населено място], [област], срещу ОД на МВР – С. З за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление № 18-0327-000777/25.07.2018 г., издадено от началника на РУП при ОД на МВР – С. З, РУ – Раднево, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение № 70/09.08.2019 г. по АНД № 100/2019 г. по описа на Районен съд – Раднево. Претендирал е и присъждане на разноски по делото пред административния съд. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявения от Д.А против ОД на МВР – С. З иск като основателен и доказан. За да постанови този резултат е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Установил е, че със съдебно Решение № 70/09.08.2019 г. по АНД № 100/2019 г. по описа на Районен съд – Раднево, е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0327-000777/25.07.2018 г., издадено от началника на РУП при ОД на МВР – С. З, РУ Раднево, с което на ищеца е била наложена „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От приложените по делото доказателства съдът установил, че в кориците на АНД № 100/2019 г. (л. 5) e представен и приет бланков Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2019 г. ведно с пълномощно, съгласно който е осъществено представителство по него от страна на адвокат С.К в проведените открити съдебни заседания по делото пред Районен съд – Раднево, (протокол от о. с.з на 03.07.2019 г. – л. 66 и л. 76 от АНД № 100/2019 г.) като съгласно клаузите в него е уговорено и заплатено още тогава възнаграждение в размер на общо 300 лева. Позовавайки се на т. 1 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС административният съд е приел исковата претенция за основателна и доказана и е уважил предявения иск. Присъдил е и направените разноски в исковото производство в размер на 410 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото и 400 лева адвокатско възнаграждение, за което се е обосновал.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В останалата част решението не е обжалвано, влязло е в законна сила, поради което не е предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Въз основа на това на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ административният съд е присъдил и направените разноски в исковото производство по делото.
Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на решението в обжалваната му част и несъответствието му с материалния закон са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, съобразявайки се с приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на съдиите на гражданска и търговка колегия на ВКС, че по делото са представени доказателства, а именно Договор за правна защита и съдействие (л. 4 от делото) от 24.10.2019 г., в който е посочено че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой при сключването на договора. Същия удостоверява по безспорен начин плащането на договорената с адвоката сума в размер на 400 лева.
Неоснователни в тази връзка са изложените от касатора доводи за недължимост на разноските поради това, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В обжалваната част на съдебното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка, след като е уважил предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд правилно е присъдил сумата в размер на 410 лева представляваща направени разноски в производството по делото. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение.
С оглед изложеното, Върховния административен съд счита, че решението в атакуваната му част е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат. На ответната страна такива следва да се присъдят. В случая е приложен Договор за правна помощ и съдействие (л. 16 от настоящото дело) от който е видно, че е заплатена в брой сумата от 300 лв., които следва да бъдат възстановени на ответника по касация от бюджета на ОД на МВР – С. З.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 869/2019 г. на Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. З с адрес гр. С. З, ул. „Г. И“ № 16 да заплати на Д.А с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [област], [улица], и със съдебен адрес гр. Р., обл. С. З, ул. „Съединение“ № 2, ет. 2, офис 9 – адв. С.К, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване.