Производството е по реда на чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е жалба, подадена от "Ф. Ш" ЕООД със седалище гр. Б. срещу Министерски съвет на Р. Б, с която при условията и в срока по чл. 195, ал. 2 и на основание чл. 256, ал. 2 и ал. 3 от АПК, се иска ответникът да бъде осъден да се произнесе с административен акт, с който да уреди правните последици, възникнали от прогласената с Решение № 8928/22.07.2015 г. по адм. д. № 13212/2014 г. на ВАС, тричленен състав на Седмо отделение и потвърдено с Решение № 424/14.01.2016 г., по адм. д. № 12915/2015 г. на ВАС, Петчленен състав на Втора колегия, нищожност на Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254/22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254/22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20.
Допустимостта и основателността на искането по чл. 256 от АПК, представляващо защита срещу неоснователното бездействие на ответника, се обосновава от ищеца и с конституционните норми на чл. 7, чл. 56 и чл. 57 от Конституцията на Р. Б. В жалбата се посочва, че защитата по раздел втори на глава петнадесета – Защита срещу неоснователни бездействия чрез предявяване на жалбата е предприета поради обстоятелството, че компетентният административен орган – Министерски съвет, издал нищожния административен акт, в посочения от чл. 195 от АПК тримесечен срок от датата на съдебното решение на петчленния състав на ВАС – 14.01.21016 г., не се е произнесъл по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК. Сочи се още, че в случая е налице просрочие с повече от три години, поради което е налице бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК. Въз връзка с изложените в жалбата твърдения жалбоподателят прилага писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Министерски съвет на Р. Б оспорва претенцията като недопустима, на основание промяната в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.) или алтернативно като неоснователна, тъй като Министерски съвет е изпълнил задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК и е уредил служебно правните последици на прогласените за нищожни разпоредби с Постановление № 247/21.09.2016 г. за изменение и допълнение на Тарифа за таксите, събирани в ДП „Пристанищна инфраструктура (обн. ДВ, бр. 76 от 30 септември 2016 г.) е извършена съответната промяна в нормативната уредба и са уредени правните последици от обявената нищожност на административния акт. Моли същото да се остави без разглеждане, респ. да се отхвърли.
С оглед събраните по делото доказателства, направените от ответната страна възражения, Върховният административен съд в настоящия си състав на Трето отделение намира за установено следното:
Производството по делото е образувано по жалба, намираща правното си основание в чл. 256 от АПК, с която "Ф. Ш" ЕООД е предприело защита срещу неоснователно бездействие от страна на Министерски съвет да се произнесе с административен акт, с който да уреди правните последици на основание обявен за нищожен подзаконов нормативен акт.
При формиране на становище за допустимост на искането, настоящият съдебен състав изхожда от нормата на чл. 127 АПК, според която, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане и че съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Двете хипотези на чл. 127 АПК формират изрична и императивна забрана за отказ от правосъдие.
Настоящият състав се основава и на нормата на чл. 6 § 1 ЕКПЧОС– Право на справедлив съдебен процес, според която всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Производството по чл. 256 от АПК цели установяване на незаконния характер на бездействията на администрацията, но е защита срещу и има за основна цел превенция на незаконните бездействия на администрацията. Както в чл. 1 – "Предмет" на АПК, така и в чл. 128 АПК – "Подведомственост", компетентността на съда по превенция на незаконните действия и бездействия е разграничена като самостоятелен вид от исковата установителна и исковата осъдителна компетентност /напр. установителните искове по чл. 128, ал. 2 и чл. 255 АПК и чл. 292 АПК и исковете за обезщетение по чл. 203 АПК/. Ето защо прилагането на превантивните средства не следва да се смесва с исковата компетентност на съда, независимо, че в диспозитива на съдебното решение по чл. 256, ал. 3 от АПК съдът осъжда органа да извърши следващото от закона действие и определя по свое усмотрение срок за това.
Кодексът в чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК изрично урежда правната възможност за гражданите и организациите да предприемат защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, като редът за това е визиран в нормата на чл. 256 от АПК. Според чл. 256, ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК, е категорична, че поправянето на правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Това правно задължение е включено по изричен начин в компетентността на издалия нищожния нормативен акт орган и не може да се разглежда като негово право или като въпрос от оперативната му самостоятелност, а е задължение, произтичащо пряко от закона. Като такова, то е корелативно свързано с изискването на чл. 6 от АПК, което гласи, че административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Ето защо възражението за недопустимост на иска, направено и поддържано от ответника Министерски съвет, поради това, че жалбата представлява искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се споделя от настоящия състав и същото се явява неоснователно. В постъпили по делото от процесуалния представител на жалбоподателя молби - становища от 13.01.2020 г. и от 09.07.2020 г. се сочи изрично, че подадената жалба до ВАС не е искова претенция за вреди по ЗОДОВ, а е жалба срещу бездействие на административен орган, в случая Министерски съвет във връзка с неизпълнение на задължението му по чл. 195, ал. 2 от АПК.
Законовите условия за упражняване на защитата по чл. 256, ал. 1 АПК от страна на дружество "Ф. Ш" ЕООД се съдържат в посочената норма, която изисква съдът да установи следните обстоятелства – 1. наличие на задължение за действие, 2. действието не е ограничено по своя вид – то може да бъде правно или фактическо, 3. задължението да следва пряко от нормативен акт, 4. да е установен задълженият по закон орган, задължението да е включено по закон в неговите правомощия.
Що се отнася до конкретния случай, от нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК следва, че предпоставките за упражняване на защита по чл. 256, ал. 1 от АПК за задълженията по чл. 195, ал. 2 АПК са налице. Налице е задължение за служебно уреждане на последиците от незаконния акт, това задължение следва безусловно и пряко от закона и е вменено на компетентния административен орган – Министерски съвет. Неизпълнението му поражда правната необходимост и правен интерес от защита срещу неоснователно бездействие.
От данните по делото става ясно, че Министерски съвет на Р. Б е издал обявената за нищожна Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254/22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254/22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20.
С Решение № 8928/22.07.2015 г. по адм. д. № 13212/2014 г., на ВАС е прогласена нищожност на Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20. С Решение № 424/14.01.2016 г., постановено по адм. д. № 12915/2015 г. ВАС – Петчленен състав на II колегия решението на тричленния състав по адм. д .№ 13212/2014 г. е оставено в сила.
На основание чл. 195, ал. 2 АПК Министерски съвет е задължен служебно да поправи последиците от обявения за нищожен административен акт. При наличие на безусловно задължение, произтичащо от закона, бездействието за изпълнението му следва да се приеме като незаконно неизпълнение по смисъла на чл. 195, ал. 2 от АПК. От изложеното следва извода, че Министерският съвет на Р. Б като издател на обявения за нищожен подзаконов нормативен акт не е изпълнил законово определеното му задължение по чл. 195, ал. 2 от АПК, като задължението на този орган произтича пряко от посочената разпоредба на АПК и не е необходимо нарочно отправено искане, както в случая сочи ответника в отговора на жалбата и в представени по делото писмени бележки от 15.07.2020 г.
Изложените от ответника доводи в отговора на жалбата, че такова произнасяне е налице с Постановление № 247/21.09.2016 г. на Министерски съвет за изменение и допълнение на Тарифа за пристанищните такси, събирани от държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, одобрена с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2007 г. са неоснователни. Същото не е представено с отговора на жалбата, но от служебно направената справка настоящият съдебен състав на ВАС установи, че със същото се регламентират съответните правоотношения занапред, но не и последиците, който са настъпили в резултат на действието на обявения за частично нищожен нормативен акт за периода на неговото действие преди посоченото по-горе решение на ВАС.
В хипотезата на чл. 256, ал. 2 АПК съдът следва да постанови решение с което да осъди ответника да извърши действието, във връзка с чл. 195, ал. 2 от АПК като издаде административен акт, с който да уреди правните последици възникнали от прогласената нищожност на Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20, като определя срок за това.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя „Ф. Ш“ ЕООД следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски, като бъде осъден ответника Министерски съвет на Р. Б да заплати сумата от 800 лева съгласно представен (л. 56) по делото Договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019 г.
С оглед на изложеното на основание чл. 256, ал. 3, във вр. с чл. 195, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. Б да се произнесе при условията на чл. 195, ал. 2 от АПК, като издаде административен акт за уреждане правните последици от обявената за нищожна Тарифа за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1; ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5; ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18, чл. 19 и чл. 20, депозирано на 4.11.2016 г., като определя срок от 30 дни от датата на влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. Б да заплати на „Ф. Ш“ ЕООД, с адрес: гр. Б., ул. „Г. Г“ № 32, ет. 4 и със съдебен адрес: гр. С., ул. „К. Б I” № 80, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направени съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.