Образувано е по касационна жалба на Я.Я от [населено място] против решение № 202/08.04.2020г., постановено по административно дело № 857/2019г. описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването на разрешение за строеж № 11/07.02.2019г. на главния архитект на община П..
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил специалните разпоредби на чл. 9, ал. 1 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА), съгласно които за организиране на хазартни игри се изисква нотариално заверено писмено съгласие от всички съсобственици. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение на Пазарджишкия административен съд и да прогласи нищожността на атакуваното разрешение за строеж. Претендира и присъждането на направените в производството разноски.
Ответникът Ц.М от [населено място] счита касационната жалба за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно. Поради това моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски.
Ответниците - главен архитект на община П., А.Ч, Р.А, Я.А, Т.М и Р.М, всички от [населено място], не заявяват становище по подадената касационна жалба.
Прокурорът дава заключение за валидност, допустимост и правилност на оспореното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, след преценка на направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на касационна проверка и от страна, за която този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административен съд-Пазарджик е сезиран с оспорване за нищожност на разрешение за строеж №11/07.02.2019г. на главния архитект на община П. относно строеж на "Игрална зала за хазартни игри-преустройство на съществуващ търговски обект с идентификатор 56277.501.375. 1. 6 по КККР на гр. П.". От представените по делото известия за доставяне се установява, че съобщението по чл. 149 от ЗУТ е получено от Т.М на 15.02.2019г., от Я.Я - на 13.02.2019г., от В.С – на 13.02.2019г., от А.Ч - на 13.02.2019г., от Р.А и Я.А - на 13.02.2019г. Жалбата против разрешението за строеж е депозирана от Я.Я, А.Ч, Р.А, Я.А, Т.М и Р.М на 22.07.2019г.
Административното производство е започнало по искане на Ц.М, придружено от инвестиционен проект, предварителни договори с експлоатационните дружества, оценка за съответствие и документи за собственост и скица на имота. Самостоятелният обект, собственост на Ц.М, е с предназначение "за търговска дейност" и се намира на партерен етаж на сграда с идентификатор 56277.501.375.1 с предназначение "жилищна сграда със смесено предназначение". Сградата се намира в имот с идентификатор 56277.501.375 по КК на гр. П., с НТП "за търговски обект, комплекс", като за него е отреден УПИ V-търговия, услуги и жилищно строителство, кв. 33 по действащия регулационен план на гр. П..
Имотът, предмет на разрешението за строеж, представлява магазин за промишлени стоки, обособен на партерния етаж на описаната по-горе жилищна сграда. Достъпът до него е със самостоятелен вход, има авариен изход през общата част на сградата – вътрешно стълбище и коридор. Има санитарен възел и битова стая. С инвестиционния проект се предвижда вътрешно преустройство на съществуващия обект - хранителен магазин, в обект "Игрална зала за хазартни игри". Не се променя предназначението на обекта, тъй като остава за "търговска дейност", не се променя конструкцията на обекта, не се засягат общи части на сградата. Не се засягат носещи елементи по конструкцията и не се натоварва конструкцията на сградата.
Административният съд е извършил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и е приел, че атакуваното разрешение за строеж не е нищожно тъй като не страда от толкова съществени пороци, че да не произведе целените правни последици.
Направените от административния съд изводи в тази насока напълно се споделят и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Материалната незаконосъобразност на акта може да доведе до неговата нищожност единствено когато е налице пълна липса на предвидените в закона предпоставки или на законово основание за издаване на акта или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на който и да е закон. Такива пороци в издаденото разрешение за строеж не се констатират.
И в касационната жалба основното оплакване е, че преди издаване на процесното разрешение за строеж не е било поискано съгласието на останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, тъй като се променя предназначението на обекта - от магазин той се трансформира в игрална зала. За да е налице промяна на предназначението на обект или на част от него по смисъла на §5, т. 41 от ДР на ЗУТ, следва да има промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определи съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане.
Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че с допуснатото преустройство не се променя предназначението на самостоятелния обект. И преди, и след преустройството той е бил предназначен за търговска дейност. Не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им и не се изменят съществено общите части на сградата, не се предвиждат нови инсталации. Съобразно чл. 185 от ЗУТ при преустройства на собствени обекти в описаните по-горе случаи не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост.
Възражението на касационния жалбоподател Янев за неспазване на изискванията на ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) при издаване на процесното разрешение за строеж също е обсъдено подробно от първоинстанционния съд. Чл. 9, ал. 1 от ЗХ въвежда редица забрани по отношение на организирането на хазартни игри в определени сгради и прилежащите им площи.
Тази норма намира приложение при "организирането" на хазартни игри - правно регламентирана дейност, по отношение на която се прилага разрешителен режим, която обаче не е свързана с административното производство по издаване на разрешение за строеж.
Действително чл. 9, ал. 1 от ЗХ, в действащата към момента на издаване на разрешението за строеж редакция ( ДВ, бр. 61/2015г.) предвижда, че се забранява организирането на хазартни игри в съсобствени обекти без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици. Правилно административният съд е отбелязал, че обектът, по отношение на който е издадено разрешението за строеж не е съсобствен, а е индивидуална собственост на Ц.М.П след издаване на разрешението за строеж изменение на нормата (ДВ, бр. 14/2020г.) също не се отразява на неговата законосъобразност. Както се посочи и по-горе, ЗХ не предвижда особени правила относно разрешаването на строителството на игрални зали, казина и пр., а урежда разрешаването и контрола върху организирането на хазартни игри.
Поради изложените съображения касационната инстанция намира, че атакуваното решение на административния съд е валидно, допустимо и постановено при липсата на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането на ответника Макавеев за присъждане на сторените в касационното производство разноски е основателен. Такива са доказани в размер на 300 лева. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие посочената сума е заплатена в брой.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/08.04.2020г., постановено по административно дело № 857/2019г. описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Я.Я от [населено място], [ЕГН] да заплати на Ц.М от [населено място], [ЕГН] сумата 300 (триста) лева за разноски по касационното производство. Решението е окончателно.