Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Дунавска“ /ТД Дунавска/ при А. М, подадена чрез юриск. В.В срещу решение № 21/12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 289/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище. Със същото по жалба на И.И е отменено решение № 32-331546/18.11.2019 г. на директора на ТД Дунавска, с което е отказано връщането на 140 бр. туби съдържащи 1 055, 80 литра етилов алкохол.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отм. енителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е квалифицирал производството като такова по чл. 197 от ДОПК във вр. с чл. 44, ал. 7 от ДОПК. Твърди, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ДОПК, като при наличие на общ и специален закон следва да се приложи специалният. В тази връзка смята, че към момента на депозиране на искането на жалбоподателя за връщане на отнетия етилов алкохол, е изтекъл 45-дневният срок, в който акцизната стока е следвало да бъде потърсена, поради което същата се смята за изоставена в полза на държавата. По подробно изложени в жалбата доводи иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира юрискосултско възнаграждение.

Ответникът по касация – И.И не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество...