Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.Б от [населено място], подадена против решение № 2928/30.04.2019г., постановено по адм. дело № 7755/2018г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № 3286 з-1215/20.03.2018г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 24009/13.10.2011 г., извършена в 5 РУ на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва жалбата с доводи в писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Подадено е искане от Благоев за снемане на полицейската му регистрация в информационните фондове на МВР. В съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР), по искането е извършена проверка и е изготвено мотивирано предложение за отказ за снемане на регистрацията поради отсъствие на основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).
От доказателствата по делото се установява, че касаторът има извършена полицейска регистрация за деяние по чл. 194 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) ( НК) за което е признат за виновен и осъден със споразумение от 23.04.2018 г., одобрено по НОХД № 3461/2009г. на Софийския районен съд. Поради това в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР, която предвижда снемане на полицейската регистрация, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 НК, а именно при постигнато споразумение.
Според действащата ни нормативна уредба настъпилата по право реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация.
На следващо място, първоинстанционният съд прави задълбочен и прецизен анализ не само на националната нормативна уредба за да направи извод за неоснователност на жалбата, но след позоваване на приложимото европейско право (Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г., регламентираща основанията и условията за обработка на личните данни за целите на предотвратяване, разкриване, разследване или наказателно преследване на престъпления (§27) и Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, обосновано приема на първо място, че правото на Европейския съюз изрично предвижда изключение от приложението на правилата за защита на личните данни при обработването им от компетентните органи за целите на наказателното преследване и опазването на националната сигурност и обществения ред, и на второ - конкретният отказ за снемане на полицейската регистрация на касатора е пропорционална мярка, която не противоречи и на КЗПЧОС.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК.
При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева, платима от касатора.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2928/30.04.2019г., постановено по адм. дело № 7755/2018 г. на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА К.Б да заплати на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.