Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба на „Ц”ЕООД, ЕИК 131307895, представлявано от управителя А.М, чрез адв. Ц.М, против Решение №4835 от 10.07.2019. на Административен съд София-град /АССГ/, по адм. д. №4137 по описа за 2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт №Р-22002215009734-091-001 от 15.09.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2200/15.12.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-София, в частта му, с която за данъчни периоди от 01.02.2010 г. до 28.02.2010 г., от 01.04.2010 г. до 30.11.2010 г., от 01.02.2011 г. до 31.03.2011 г. и от 01.08.2011 г. до 30.09.2011 г. е отказано право на приспадане на ДДС по фактури за доставки на стоки и услуги общо в размер на 52 185, 66 лв. и са начислени лихви в размер на 31 607, 96 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Необосновани са фактическите му изводи за недоказана реалност на процесните доставки като, въз основа на тях, съдът неправилно е приложил материалния закон. Съдът инорирал отчитането на доставките в дневници за продажби на доставчиците и не е дал конкретни указания за разпределение на доказателствената тежест.

Необосновано съдът приел, че представените фактури, счетоводни регистри и касови бонове за плащане, заедно със заключенията на експертизата, са недостатъчни доказателства за установяване на посочения факт с правно значение.

Съдът игнорирал установеното, че фирмите доставчици са имали назначени работници на длъжност „общ работник”, както и доказателтвата за плащане на процесните фактури. Обстоятелството, че част от фискалните устройства, от които са издадени касотвите...