Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на кмета на община П., подадена чрез процесуалните му представители М.С и юрк. М.Д, срещу решение № 1873 от 08.10.2019 година, постановено по адм. дело № 234/2019 година по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 18ОА2777/23.11.2018 година на кмета на община П. и О. П е осъдена да заплати на П.Ф сума в размер на 1010.00 (хиляда и десет) лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – П.Ф в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника му адв. А.Й, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на П.Ф срещу заповед № 18ОА2777/23.11.2018 година на кмета на община П., с която, на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) и чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС), е наредено да се изземе от жалбоподателя недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ етаж 2 от сграда с идентификатор 56784.518.457.6 по кадастралната карта на град Пловдив. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган,...