Образувано е по касационна жалба на А.Х, чрез проц. представител адв.. Н, против решение № 1448/08 август 2018 г., постановено по адм. д. № 226/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от О. С против заповед № 18-691/24.01.2018 г. на началника на СГКК - Благоевград в частта, с която е одобрено изменение на КККР на гр. С. чрез коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 65334.300.3220, 65334.300.3216, 65334.300.3213, 65334.300.3211, 65334.300.3217, 65334.300.3218, 65334.300.3219, 65334.300.3734, допълване на нов поземлен имот с идентификатор 65334.300.3225 с преномерация на сграда с идентификатор 300.3220.1 с нов идентификатор 300.3225.1 и обособяване на три нови поземлени имоти с идентификатори 65334.300.3287, 65334.300.3288, 65334.300.3289. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е върнал административната преписка на началника на СГКК Благоевград за ново произнасяне по жалбата на настоящия касатор и други физически лица.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Неоснователни са оплакванията за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е отчел приложимите правни норми, отбелязвайки, че редът за отстраняване на непълноти и грешки в КККР, установен в чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. (отм.) е неприложим след изменението на чл. 53, ал. 3 ЗКИР (ДВ, бр. 49/13.06.2014 г.). Спорът за материално право е абсолютна процесуална пречка за извършване на изменение на КККР, до разрешаването му по общия исков ред с влязъл в сила съдебен акт.

Неоснователно е възражението на касатора, че няма спор за материално право. Видно и от заключението на вещото лице, разликата в площта на процесния имот на касатора с идентификатор 300.3225 от 3601 кв. м. до 7590 кв. м., с която е нанесен с оспорената заповед, попада в границите на имотите с идентификатори 300.3220, 300.3216, 300.3213, 300.3211, 300.3217, 300.3218, 300.3219, 300.3734, записани в кадастралните регистри, като собственост на О.С.О съдът е приел наличието на спор за собственост, който е процесуална пречка за извършеното с оспорената заповед изменение на КККР.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1448/08 август 2018 г., постановено по адм. д. № 226/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.