Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – София, против Решение № 3551/28.05.2019г., постановено по адм. дело № 7472/2017г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1403963-091-001/31.03.2016г., издаден на основание чл. 119 ал. 3 т. 1 от ДОПК / в редакцията в сила до изм. с ДВ бр. 82 в сила от 01.01.2013г./ от П.Г – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – София, определен със ЗОКО № К-Р-2210-1403963-019-001 от 14.07.2015г., потвърден с Решение № 820/29.05.2017г. на Директор на Дирекция ОДОП – София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 850 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в мотивите на първоинстанционното решение липсват собствени фактически и правни установявания въз основа на доказателствата по делото, игнорирал е обективни факти и доказателства за тях, не е обсъдил възраженията на ответника /сега касатор, бел. Моя/, в нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, приложими съгласно пар. 2 ДР ДОПК. Счита, че погрешно установената фактическа обстановка е довела до необоснованост на оспорения съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и в пледоарията по съществото на спора на процесуалния му представител юрк.. М. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение изцяло, включително в частта му за разноските, и присъждане на направените разноски за двете инстанции, посочени в представения списък.

Ответникът по касационната жалба...