Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Г, чрез пълномощника му адв. Е.Й срещу решение № 3892 от 18.03.2019 год., постановено по адм. дело № 6802/2017 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № К-2921 от 26 март 2014 год. на министъра на вътрешните работи за наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР отм. , във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. и е прекратено служебното му правоотношение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него съдът да се произнесе с друг по същество на спора, както и присъждане на направени съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника Б.П, служител с юридическо образование оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав при втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е образувано, след като с решение № 7208 от 08.06.2017 год., постановено по адм. дело № 343/2017 год., по описа на Върховния административен съд, седемчленен състав при втора колегия, е отменено, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение № 14801 от 09.12.2014 год., по адм. дело № 7223/2014 год., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С последното е отхвърлена жалбата на А.Г срещу заповед № К-2921 от 26 март 2014 год. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР отм. , във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. за наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР, като е оставено в сила с окончателно решение № 6748 от 09.06.2015 год., по адм. дело № 1844/2015 год. на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия.

С окончателното решение, постановено в извънинстанционното съдебно производство, седемчленният състав на Върховния административен съд е приел искането за отмяна за основателно с оглед представеното ново доказателство: присъда № 82 от 17.03.2016 год., постановена по НОХД № 4606/2014 год. на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 19.01.2017 год., с която А.Г е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 387, ал. 3 от същия кодекс.

С решението, предмет на настоящия касационен контрол, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като е взел предвид съдебния акт, постановен в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение и основанието му - чл. 239, т. 1 от АПК, е отхвърлил жалбата на А.Г срещу заповед № К-2921 от 26.03.2014 год. на министъра на вътрешните работи за наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му правоотношение в Областна дирекция на МВР – Пловдив за извършено тежко дисциплинарно нарушение. Нарушението се изразява в това, че в периода от 17 юли 2013 год. до 31 октомври 2013 год. в гр. П., при изпълнение на функциите си на разузнавач IV степен в група „Финансово-кредитна система“ на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Пловдив, инспектор Гиев неправомерно е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трето лице – адвокат П.М от [населено място]. В посочения период от време неколкократно е искал и подтиквал лицето И.М от [населено място] да даде сума в размер на 2 000, 00 лв. (две хиляди лева), за да му съдействат за прекратяване на преписката, за което е образувано и досъдебно производство № 8/2013 год., по описа на Окръжна прокуратура гр. П.. На Гиев е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от същия кодекс и по чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 3 000, 00 лв. (три хиляди лева), затова, че е нарушил и т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33а от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № от 08 ноември 2006 год. Деянието е станало известно на обществеността с огласяване на случая в средствата за масово осведомяване – вестник „Марица“, бр. 258 от 02.11.2013 год. и бр. 260 от 05.11.2013 год. Уронен е престижът на службата в МВР – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Деяните се установява в проведено дисициплинарно производство, образувано с МЗ № К-2883 от 18 ноември 2913 год., приключило с обобщена справка рег. № ИЯ/ИП-766 от 30 януари 2014 год. и становище относно основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя рег. № ИП-821 от 31.01 2014 год., по описа на ОД на МВР – Пловдив и след приемане на писмените обяснения на служителя рег. № ВЯ/ИП-7393 от 29 ноември 2013 год. и ВЯ/ИП – 668 от 31.01.2014 год., по описа на ОД на МВР – Пловдив.

За да постанови обжалвания резултат, тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е приел, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1от ППЗМВР, при издаването й не са допуснати нарушения на админстративнопроизводствените правила и е материално законосъобразна. Съдът е обсъдил постановената оправдателна присъда № 82 от 17 март 2016 год., по н. о.х. дело № 4606/2014 год. на Районен съд – Пловдив и е достигнал до извода, че с нея не е прието различно фактическо положение, променящо фактическите и правни изводи за дисциплинарната отговорност на Гиев, ангажирана за нарушение на служебните задължения и етичните правила. Държавният служител не извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 18, ал. 1 от същия кодекс и чл. 387, ал. 3, във връзка с ал. 2 и ал. 1 от НК, което не налага извод, че не е осъществил фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и по аргумент на противното не обвързва административния съд дали установените идентични факти в двете производства обективират съставите на дисциплинарни деяния и съставляват ли основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. При една и съща фактическа обстановка, но при наличие на разлики между фактическите състави на дисциплинарните нарушения, на основание на които на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на инкриминираните деяния по наказателното дело, инстанцията по същество е приела, че влязлата в сила оправдателна присъда не налага друг извод относно материалната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което я е отхвърлил.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, инстанцията по същество правилно е установила фактическата обстановка по спора и е извела законосъобразни изводи за липсата на отменителните основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК. Видно от наличието на ново обстоятелство, послужило като отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК в инзвънинстанционното производство пред седемчленния състав при втора колегия на Върховния административен съд, влязлата в сила присъда № 82 от 17 март 2016 год., постановена по НОХД № 4606/2014 год. на Районен съд – Пловдив, влязла в сила на 19 януари 2017 год., А.Г е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 387, ал. 3 от НК, а именно че действията му не са съставомерни по визираните престъпни състави от цитирания кодекс. П. не са напълно идентични с нарушението на служебната дисциплина, описани в заповедта, оспорена пред първоинстанционния съд, след постановяване на окончателен съдебен акт по чл. 237 от АПК.

Съгласно правилото на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, правилен е изводът на тричленния състав за неприложимост на цитираната правна норма в административното производство. Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, но не обвързва административния съд при разглеждане на основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, респ. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Дисциплинарна отговорност на служител от структурите на МВР може да бъде ангажирана и независимо от образуваното наказателно производство, тъй като с оглед нормата на чл. 234, ал. 3 от ЗМВР отм. дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Ето защо, наличието на влязла в сила присъда, признаваща за невиновен Гиев не може да промени изводите на съда относно извършването на дисциплинарно нарушение. Поради това, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен и не е основание за отмяна на постановения от него съдебен акт. Също така са налице обстоятелствата по чл. 229, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР отм. , които са обсъдени при преценка дали има виновно поведение, форма на вината и вредни последици за институцията и цялостното поведение на служителя, както и обясненията му при определяне на вида и размера на наложеното наказание.

С оглед горното и предвид липсата на твърдяните в касационната жалба, пороци на решението, последното като правилно следва да се остави в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3892 от 18 март 2019 год., постановено по адм. дело № 6802/2017 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Решението е окончателно.